Българистиката има свои „стари“ центрове, каквито са Кьолн и Франкфурт в Германия, университетът „Ориентале“ в Италия, както и други, в които българистиката се развива от десетилетия, но проблемът е, че в последните години интересът се свива, каза в интервю за БТА деканът на Филологическия факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“ проф. д.ф.н. Магдалена Панайотова. 
Интересът не само към българския език, но към филологиите въобще в световен мащаб намалява, а сред причините е утвърждаването на английския език като език за общуване на хора от различни националности. 
За сметка на по-слабия интерес към българистиката в последните години в западните страни, то сред източните се наблюдава обратния процес. „В Китай имаше преди няколко години само един университет, в който се изучаваше български език, в момента са три университета, които изучават български език, и то със страшно много студенти. Тоест има интерес в държави като Казахстан и т.н.“, посочи проф. Панайотова. 
В момента ЮЗУ "Неофит Рилски" работи по Национална научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“, по която бенефициент е Българска академия на науките, която е и водеща организация, в партньорство във Софийски университет „Св. Климент Охридски“, ЮЗУ „Неофит Рилски“, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. 
Програмата е насочена към преодоляване на негативните нагласи и изграждане на привлекателен образ на страната ни в чужбина чрез засилване на интереса към българистиката в чужбина като научноизследователска област. Акцент се поставя основно върху българския език и литература, българската история, изкуство и култура, включително етнография и фолклор. 
Целта е да се подпомогнат българисти, които работят в други страни, но искат да дойдат в България и да натрупат опит или съответно утвърдени българисти, които да подпомогнат не само българския език и литература, но и фолклора и приемането му зад граница. Всеки от университетите разполага със самостоятелен бюджет и възможност да осъществява свои задачи, но макар дейностите да се осъществяват сравнително самостоятелно, то те ще бъдат свързани, а всички университети и БАН работят на партньорски начала. 
Сред задачите, които вече се изпълняват, са дефиниране на областите, в които се осъществява българистиката в чужбина, анализ на научната инфраструктура и това, което се прави на местно ниво в университетите в страната. 
„Идеята е да се изгради единна контактна мрежа, която да свързва академичните центрове както в България, така и в българските лекторати в чужбина и въобще българистичните центрове, тъй като тук не говорим само за лекторати, има места, където има българистика, но няма български лектори, за съжаление“, посочи проф. Панайотова. 
Програмата предвижда създаване на нови образователни магистърски и докторски програми. ЮЗУ „Неофит Рилски“ предвижда обща докторска програма с университета в Корча, Албания. Планирани са и тематични семинари, летни школи и обучения. В университета в Благоевград се планира летен семинар по български език и литература, кино лектории, различни обучения и работилници. 
Другата страна е свързана със създаване на надграждане на различни обучителни дигитални ресурси за български език като чужд. „Според мен това е един от най-големите пробиви на програмата – да се създават такива ресурси общо от всички университети“, каза още проф. Панайотова. По думите и досега всеки от тези университети е създавал собствени ресурси за български език като чужд, докато съвместната работа ще доведе до стиковане и изготвяне на дигитални ресурси от всичките пет университета, които участват в програмата, в партньорство. 
През октомври в ЮЗУ „Неофит Рилски“ се планира да се проведе голяма международна конференция. Наред с това се напасват  културните календари на българистична тема на всички университети, за да може да се мултиплицира ефекта и еднакви събития – изложби, конференции и научни форуми, организирани от различните университети, да не съвпадат в дадени периоди. 
По програмата ще бъде подкрепена чуждестранната българистика и учените, като ще бъдат поканени млади учени българисти в чужбина, както и утвърдени учени които в период от три до шест месеца да участват в работата на даден университет. По програмата университетът има право да подпомогне и първа книга, монография на млад българист в чужбина. 
„Това е много важно, защото делото на българистиката си е дело на българите и в този смисъл, ако искаме да има чужденци, които да работят в сферата на българистиката, тя трябва да бъде подкрепяна от българската държава.“, каза още проф. Панайотова. Тя допълни, че през изминалата година са проведени редица форуми, „но е много важно нещата да не останат само в рамките на говоренето на един конкретен форум“, допълни деканът на Филологическия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“.