Футболистите на „Дунав 2010“ окончателно загубиха всички шансове де изместят „Добруджа“ от първото място в „Б“ група. Ремито 1:1 срещу „Кубрат“ преля чашата. Горчилката е двойна, защото далеч преди началото от пролетния дял на първенството всичко изглеждаше като по поръчка - лесна на пръв поглед пролетна програма с един-единствен труден мач срещу добруджанци. Всички говореха за този мач - при победа дунавци трябваше да ликуват със завръщане в „Б“ група! Освен това клубното ръководство съдейства и даде картбланш за привличане на опитни състезатели, с помощта на които задачата за пробив в професионалния футбол трябваше да е песен.
След издънката срещу „Добруджа“ /0:0/ - мач, в който „Дунав 2010“ игра сиво, тромаво, безиидейно и направо уплашено, изникна един основен въпрос: дали постната продукция срещу добричлии ще се окаже изолиран случай или ще се забележи тенденция към срив на формата при повечето футболисти!
Уви, този злополучен мач отключи истината за състоянието на отбора, който, вместо да се вдигне, тъй като шансовете все още бяха налице, тръгна все по-надолу и надолу. Зареди се серия от кошмарни и мъчителни срещи, в които тимът вървеше по ръба на бръснача, но все успяваше да се измъкне. И така до двойното фиаско -  срещу „Черноморец“ /Балчик/ в Албена и срещу „Кубрат“ в Русе! За двубоя срещу кубратчани какво да говорим - гостите играха например по-умно и интересно в средата на терена с ...38-годишния си русенски футболист Ивайло Кирилов! 
През пролетта „Дунав 2010“ няма отбор, а сбор от индивидуалности - нещо като оркестър, в който оркестрантите се мъчат без ноти и кой както може. Диригентът - старши треньора Диян Божилов, така и не напипа верния тон, въпреки че дълго обясняваше как психологическият срив след мача с „Добруджа“ объркал партитурата. Да, но оттогава изтече много време!
В интерес на истината Божилов се радваше през цялото време на един доста приличен комфорт. Имаше верния гръб на клубно ръководство, щадяха го фенове и медии. Всички търпяха и траеха. Нали бе отвън, всички искаха да му покажат, че трябва да се чувства като у дома.
Не така например бе с предшественика му от есенния сезон Борислав Богомилов, при когото отборът наистина имаше страшни проблеми в защита, но поне напред играеше бърз и атрактивен футбол. Да де, но нали Божилов получи на практика съвсем различен тим с нови и уж по-класни играчи в отбрана, в средата на терена и атаката! 
Когато чашата на недоволството почна да прелива, се потърси извинение в контузиите на основни хора. Вярно, но да се чуди човек как техничар като Кяшиф Фахрединов може да получи травма точно на загрявката /!!!/ преди мача с „Добруджа“! На практика отборът играе без него цяла пролет. Освен това тимът като че ли издиша откъм кондиция и това се видя в двубоя срещу „Кубрат“.
Празните трибуни означават, че хората са ядосани. И с право. Някои от тях призовават в емоцията си за незабавни рокади. След като първенството е изпуснато, разместванията изглеждат логични. От друга страна се задават хипотетични на този етап баражи и всяко допълнително разклащане на лодката ще я обърне окончателно. Ако тези баражи станат факт, подходът трябва да е само един - спокойствие и мобилизация! Затова навярно и президентът на клуба д-р Симеон Симеонов се чуди дали има верен ход и кой е той. Сега всичко напомня за партитура с объркани ноти, а някой трябва да размаха палката и да стегне оркестъра. Може би не всичко е загубено дори в условията на цайтнот.