Годишнините на няколко личности от българската история бяха отбелязани днес от посолството на Република България и Културно-информационния център на България в Република Северна Македония. 
На 13 януари се навършват 160 години от рождението на Алеко Константинов и 145 години от рождението на Пейо Яворов. Ден по-късно, на 14 януари преди 160 години е роден Любомир Милетич, а преди 95 години умира Мара Бунева.
„Отдаваме заслужена почит на една жена и трима мъже, много различни един от друг, но и обединени от един общ идеал – България. Всеки от тях е отдал творчеството си, кариерата си, а дори и живота си, за да можем днес да споделяме техните мисли, идеи и да следваме стъпките им, защото всички те са знакови фигури, вдъхновяващи и респектиращи”, каза директорът на Българския културно-информационен център в Скопие Антония Велева.
Отбелязваме годишнините на личности, които са част от общата ни история, тази на България и Република Северна Македония. Личности, свързани с борбите на българите във Вардарска, Егейска Македония и Одринско. Мара Бунева е родена в Тетово и загива в Скопие, Любомир Милетич е роден в Щип, а прадядо му е войвода в Одринско, Алеко Константинов и Яворов са свързани с историята на борбите в Македония. Това са ключови и знакови фигури за нашата култура, всеки от тях е дал и с револвер, но и с писалка, една духовна енергия, която трябва да пренесем през вековете”, посочи посланикът на България в Република Северна Македония Ангел Ангелов.
Любомир Милетич, роден на 14 януари 1863 г., е български езиковед, етнограф, диалектолог и историк и председател на Българската академия на науките от 1926 г. и председател и на Българския македонски научен институт от 1927 г. до смъртта си през 1937 г. Милетич участва в основаването на Софийския университет през 1888 г., посочи в презентацията си д-р Красимира Колева - специалист по диалектология, автор на научни трудове по българистика, славистика и балканистика, преподавател в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”. Милетич е автор на 400 книги и има принос във формирането на съвременния български език. „Важен, основополагащ за формирането на съвременния български книжовен език е трудът му за единството на българския език по всички български земи и за неговата пряка връзка със старобългарския език. Архивът му е разпилян по време на бомбардировките през 1944 г. ”, посочи Колева.
Алеко Константинов е роден на 1 януари и тази година се навършиха 160 години от рождението му. На тази дата, но преди 145 години, е роден и Пейо Яворов. И двамата идват със символиката на новата година, а Алеко е специален творец, посочи в изложението си доц. Мариета Иванова-Гиргинова, доцент в Института за литература при БАН, която говори за спецификите на творчеството на Алеко Константинов и героя му - Бай Ганьо. 
Само 36 години бурен живот, пренаситен с творчество, революция, признание, обществени осъждания и лична трагедия е животът на Яворов, каза журналистът Владимир Перев. 
„Яворов е човек и поет на бъдещото време. Неговата поезия е началото на символизма в България, а революционното му дело е логичният път на всеки млад човек с патриотични чувства. Революционното му съзряване продължава шест години, от момента, в който като 17-годишен младеж заминава за София, за да се включи в Мелнишката акция на Върховния комитет (ВМОК), чрез неговото познанство и приятелство с Гоце Делчев, до окончателното му превръщане в професионален революционер - това е времето, когато освободителната идея малко по малко завладява поета, измествайки всички други идеи и мисли. Яворов е поет на революцията. Борбата, революцията е неговото бягство.  В последното си писмо до Тодор Александров той пише: Кажете и на Македония, когато отидете там, че нейният син (аз се смятам за неин), ще умре в свободна България, обременен с тежка клевета. И когато Македония е свободна, да дойде приятел на гроба и да каже: „Поздрави от нашата майка-мъченица – тя вече е щастлива!“  Неговото самоубийство е героичен акт, то не е бягство от реалността, то е победа на безвремието и идеализма над мизерията на реалния живот”, посочи Перев.
По повод 95 г. от смъртта на Мара Бунева говори философът Георги Трендафилов. Мара Бунева е родена в Тетово, в семейство на още 5 братя и сестри. Нейният брат я привлича в редовете на ВМРО. На 13 януари 1928 г. на Камен мост в Скопие Мара Бунева разстрелва юридическия съветник Велимир Прелич, който е отговорен за Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация, след което се прострелва сама, а на следващия ден умира от раните си. „Мара Бунева е от онази генерация, която е подложена на изключително суров натиск, наложен от Белград, но когато вече са решили, че Македония е свършена и са заловени и измъчвани близо 100 македонски интелектуалци, се случва направеното от Мара Бунева. Ние сме наследници на част от онези, които не са оставили потомство, за да бъдем всички ние техни наследници”, посочи Трендафилов.