Онлайн лекции разказват за приноса на днешните български земи към европейската цивилизация
Лекциите от проекта "История и цивилизации" имат за цел да очертаят автентичността и идентичността на българската държава в рамките на целия европейски контекст, без които Европа нямаше да е същата. Ще се излъчват във фейсбук страницата на общински културен институт "Красно село" от 15 януари. Първата тема е "Сиянието на първата европейска цивилизация", а лекторът е акад. Васил Николов.
"Днес мнозина свързват понятието цивилизация с територии от Европа, в които не влизат днешните български земи. Но малцина знаят, че европейската цивилизация се ражда и развива в неголям регион от Европа, а днешните български земи имат централно място в него. Това става през периода от края на VІІ до последните столетия на V хилядолетие преди Христа. Първата цивилизация на нашия континент е свързана както със земеделието и скотовъдството като основни поминъци на хората, така и с редица специализирани производства - на сол, кремъчни сечива, добив на руда и отливане на метални предмети. Между символите на първата европейска цивилизация са праисторическите паметници Слатина-София, Караново, Стара Загора, Мурсалево, Капитан Андреево, Провадия-Солницата, Варненския некропол, Дуранкулак", казва акад. Васил Николов.
Акад. Васил Николов завършва история в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1976 г. Работи в Националния археологически институт с музей на БАН от 1984 г. Член-кореспондент е на Австрийския археологически институт (Виена) и Центъра за археология и история на културата на Черноморския регион (Хале, Германия). Ръководител е на теренните проучвания на селищните могили в Караново, Капитан Димитриево и Крън, на неолитните селища Слатина (София), в Сапарева баня, Ковачево, Елешница и Мурсалево, както и на неолитните ямни комплекси в Любимец и Капитан Андреево. Проучва най-ранния в Европа праисторически солодобивен център Солницата (Провадия) от 2005 г.
/ДД


Следете новините ни и в GoogleNews