На 2 април в Софийска градска художествена галерия за втори пореден път ще бъде връчена наградата на името на поета Константин Павлов, учредена преди година от журналистката Румяна Таслакова, съобщиха от екипа на журито на престижния приз с председател проф. Михаил Неделчев и членове Мирела Иванова и проф. Александър Шурбанов. Започва и събирането на номинации за конкурса, според приетия регламент. 
Както БТА вече писа, през януари 2022 г. журналистката и дългогодишна ръководителка на българската редакция на радио „Дойче веле“ Румяна Таслакова създаде и финансира със собствени средства награда на името на Константин Павлов, която се връчва всяка година на рождения ден на поета – 2 април, на тържествена церемония в Софийска градска художествена галерия. Материалното ѝ изражение е 1500 евро и малка пластика, изработена от скулптора Ангел Станев. Жури в състав Мирела Иванова, председател, и членове Михаил Неделчев и Ани Илков избраха през 2022 г. първите носители на високото отличие: поетите Амелия Личева и Кирил Василев.
Присъждането на наградата за поезия „Константин Павлов“ си поставя високи литературни и обществени цели: да съхрани паметта за големия поет, да дава нови поводи за преоткриване на уникалния му словесен свят, да припомня смисъла на гражданското достойнство и обогатява пространствата за разгръщане на модерната национална поезия, припомнят организаторите на конкурса.
През 2023 година се навършват 90 години от рождението на поета. По този повод ще бъде инициирана и внесена за разглеждане в Столична община гражданска подписка с предложение Алеята покрай реката от кръстовището на ул. „Граф Игнатиев“ и бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ до ул. „Ген. Паренсов“ да носи името на големия поет, съобщават от екипа на журито на конкурса. На входа на кооперацията, в която поетът е живял, ще бъде поставена паметна плоча. 
Българската телеграфна агенция е медиен партньор на събитието. За юбилея на Константин Павлов най-старата българска медия, която през февруари 2023 година ще отбележи 125 години от създаването си, ще подготви и издаде специални броеве на списанията „ЛИК“ и „Съвременник“.
Константин Павлов е роден на 2 април 1933 г. в бившето село Попово, Пернишко (днес територията му е на дъното на язовир „Студена“), припомнят организаторите на конкурса. Завършва гимназия през 1952 г. Следва право в Софийския държавен университет. Редактор в Радио София (1957 – 1959), в издателство „Български писател“ (1961 – 1962; 1964 – 1965), вестник „Литературен форум“ (1963) и „Мултифилм“ (1965 – 1966). От 1966 до 1975 г. му е забранено да работи и публикува. През 1975 г. получава разрешение за работа в „Българска кинематография“. През същата година е приет за член на Съюза на българските филмови дейци, а през 1980 г. е избран за член на Съюза на българските писатели. През 1983 г. по повод 50-годишнината от рождението му е издадена книга със заглавие „Стари неща“, включваща стихове от първите му две книги и сценарии. През 1989 г. за първи път след дълго прекъсване печата стихотворения във вестник „Литературен форум“. Напуска СБП на 3 февруари 1989 г. Никога не е членувал в други организации или партии.
Умира на 28 септември 2008 г. в София.  
Константин Павлов е признат като оригинален творец със силно влияние върху модерната българска поезия и култура. Той е между най-значителните български поети на XX век. Оригиналността му намира високо признание в чужбина още от края на 60-те години. Тогава Анна Ахматова искрено възкликва: „Константин Павлов е най-големият български поет, когото някога съм чела!“  
Стиховете на К. Павлов са превеждани на френски, английски, испански, немски, полски, руски, сърбохърватски, 
унгарски и други езици. По негови сценарии са създадени едни от най-известните експериментални български филми. Носител е на националната награда за поезия „Никола Фурнаджиев“ за принос в българската поезия (2000), Националната литературна награда „Христо Г. Данов“ (2005) за принос към българската поезия и драматургия и към развитието на гражданското общество в България и на Националната награда за поезия „Иван Николов“.
Но отвъд официалната си биография поетът Константин Павлов още приживе се превърна в символ на свободомислието и стоицизма, с името му се обозначаваше високото измерение на поезията. Константин Павлов несъмнено е  едно от най-необичайните и знакови явления в българската поезия. Немногословният автор, чиито забранени „Стихове“ (втората книга на поета) след 1965 година се преписваха на ръка, разпространяваха се и се превръщаха в символи на литературния и човешки стоицизъм , на свободния и неустрашим дух, на високия смисъл да останеш верен на Словото и истината, отбелязват от екипа на журито на конкурса.