"Единадесетият конкурс за докторантската стипендия на фондация "Карол Знание" за 2023 година постави няколко рекорда – най-равностойни участници, най-дълги дискусии, най-продължително време на финала, най-атрактивни презентации, най-впечатляващо лично присъствие. След силния равностоен финал и гласуването, председателят на журито, г-н Станимир Каролев, взе безпрецедентно решение и обяви три отличия: Докторантската стипендия от 10 000 лв. на фондация "Карол Знание" печели инж. Цветомир Гечев, докторант в Технически университет - София. Той печели и място в програмата "Предприемачи в науката" и новия проект "Startup Building". Моника Праматарова, докторант в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, печели специална награда на журито за иновация - Phd Research Innovation Award – стипендия от 2000 лв. Радослав Симеонов, докторант в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, печели специална награда на журито - Outstanding Doctoral Research Award – стипендия от 2000 лв.“
Това съобщиха за БТА от екипа на фондация "Карол Знание". 
За първи път в историята на конкурса се дават специални награди.
Убедени сме, че признанието, което получават тримата докторанти от авторитетния конкурс ще ги мотивира още повече и ще видим впечатляващи резултати в работата им, коментира решението си г-н Каролев.
Награждаването на победителите в конкурса ще бъде на 25 януари, когато ще бъде връчена и наградата "Предприемач в науката" в размер на 30 000 лв.
Инж. Цветомир Гечев, докторант в Технически университет – София, буквално даде в ръцете на журито елементите, от които изгражда стенд за комбиниран цикъл с пакет твърдооксидни горивни клетки и двигател с вътрешно горене. Като се обединят, се създава хибридна система с високо КПД, малко вредни емисии и широка приложимост, казват организаторите на конкурса. Това е и целта на дисертационния проект – да изследва съвместната им работа и възможността за намаляване на емисиите на CO2 чрез използване на конвенционални въглеводородни горива. Такива системи може да се използват за производство на електроенергия, или когенерация, за битови нужди или в индустрията, както и за основно задвижване на големи транспортни средства като кораби, влакове, подемно-транспортни машини, кариерна транспортна техника. Твърдооксидна горивна клетка също може да се вгради като спомагателен агрегат към тежкотоварните автомобили и да работи с ДВГ. Като краен продукт докторантът ще създаде иновативен подвижен стенд за изследване на маломощен ДВГ с различни горива, включително изследване със синтетичен газ, копиращ състава на анодните газове на пакет твърдооксидните горивни клетки. Чрез него ще се изследва комбинираният цикъл, ще се определят важни работни параметри, емисиите на вредни газове и потенциалът за приложение. Вече са създадени симулационни модели на пакет твърдооксидни горивни клетки и на ДВГ и 3D модел на бъдещия стенд. Закупена е и част от необходимата апаратура. Амбициозната далечна цел на инженера е комерсиализиране на научната работа и собствено производство в България.
Моника Праматарова, докторант в Биологически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, изследва приложението на виброакустиката като средство за интегрираното управление на насекоми вредители. За първи път у нас журито на конкурса чу биоакустични сигнали, издавани от шест вида листни бълхи. Уникалните звуци са записани от докторанта по време на теренна работа. Това е първото изследване на виброакустичния метод за контрол на европейски видове листни бълхи-вредители и първо биоакустично сравнение на близки видове вредители. При установяване на насекомите на терен, учените ги проучват и записват стридулационната им комуникация. Това става чрез пиезоелектрична грамофона доза и дигитално записващо устройство, прикрепени към растението. Плейбек записите, използвани за манипулиране на виброакустичното поведение на видовете, се възпроизвеждат чрез високоговорител, поставен в непосредствена близост до стъблото или клон на растението. Отделно, в абсолютен етанол се събират насекоми за последващо PCR изследване на бактериите, намиращи се в храносмилателната система на насекомите. Експерименталната работа се провежда на терен и в лабораторни условия. Проектът използва интердисциплинарни методи. Практическото му приложение може да реши глобалния екологичен проблем за нарастващото потребление на инсектициди и все по-честата поява на инсектицидна резистентност.
Радослав Симеонов, докторант във Физически факултет на Софийския университет и в Niels Bohr Institute, Копенхаген, Дания, направи нещо още по-специално за журито – пренесе го през ускорителите, на които са разположени експериментите A Large Ion Collider Experiment (ALICE) и Positron annihilation into Dark Matter Experiment (PADME). Показа видео, което лично е снимал в един от ускорителните комплекси на CERN по време на тестове на протитипи на детектори за йонизиращо лъчение, допълват организаторите на конкурса. Показа и кадри от Нацоналната лаборатория във Фраскати, Италия, от детекторния комплекс на PADME. Докторантът работи по водеща хипотеза, че частиците от Стандартния модел взаимодействат със скрит сектор от частици посредством медиатори, частици–портали. Първите му проучвания по темата са свързани с аксионоподобни частици и това му отваря портала към научната група от експеримента PADME. Така от 2017 година младият физик търси нови частици заедно със световно известни учени и има амбицията да запали за това още български докторанти, студенти и ученици. Нещо повече – да създаде своя научна група, с която да работи по изследвания на природата на кварк-глуонната плазма и да направи голямо научно откритие в областта. Изследователят на тъмната материя с години сериозна научна работа е спечелил място като пълноправен член на екипа, работещ по конструирането на допълнителен калориметър към експеримента ALICE. В момента участва активно в разработването на прототипи за този калориметър – FoCal-H Prototype.