Бригаден генерал /о.р./ Иван Иванов е завършил ВНВАУ „Г. Димитров“, Шумен. Има магистърска степен по финанси и здравен мениджмънт от Стопанска академия „Д. А. Ценов“, Свищов.
От ноември 2018 г. до юли 2019 г. заема длъжността административен директор на УМБАЛ „Канев“. От юли 2019 до днес е изпълнителен директор на болницата.

- Какво е предизвикателството да ръководите държавна болница, г-н Иванов?
- По принцип ръководството не отхвърля предизвикателствата, но в държавна болница предизвикателството е още по-голямо в тези времена. Едно от основните предизвикателства е отговорността, която лечебното заведение поема към гражданите на Русе, на областта, а бих казал и на региона - Силистра, Разград и Търговище, тъй като ние обслужваме и тези региони. Второто предизвикателство е обезпечаването на лечебното заведение с медицинска техника, материали и консумативи за нормалното протичане на лечебния процес. Важно освен това е и постоянното обновяване на медицинската техника със съвременна такава за качественото обслужване на пациентите и обновяване материалната база на лечебното заведение. Не на последно място, а може би и на първо - това е персоналът на лечебното заведение. Каквато и техника да купим, каквото и да направим в болницата, ако нямаме тези хора, които аз имам - тези великолепни 1160 специалисти, няма да постигнем нищо. Всеки един от тях очаква да получи в края на месеца своето адекватно възнаграждение, защото всеки си е планирал живота и в сегашните съвременни условия 
това е огромно предизвикателство - да можеш да осигуриш нормалния им живот, първо да им дадеш, а после да изискваш от тях
да изпълняват.
- Вие сте един от големите работодатели в региона.
- Бих казал, че сме едни от най-големите работодатели. Не мога да направя базово сравнение, но мисля, че няма по-голям работодател, тъй като 1160 човека е голяма структура.
- Ковидът като че ли поотшумя, но на какво ви научи тази пандемия? Каква равносметка може да се направи за този период?
- Ковид-19 беше едно голямо предизвикателство за цялата здравна система в страната и в целия цвят. Не случайно наричаме тази епидемия пандемия. Точно в това време се видяха истинските професионалисти и смело мога да кажа, че аз притежавам точно такива. Фактът, че имаше период, в който болница „Канев“ беше ковидна 70%, т.е. приемахме около 300 човека и благодарение на тази болница /не омаловажавам отношението и на другите болници в града - и те дадоха своята дан/, но благодарение точно на тази болница Русе не остана без медицинска помощ. 
Нямаше нито един пациент, който да е оставен на улицата
да умре пред спешно отделение и други подобни случаи...
- Каквито имаше в други градове.
- Да, но в Русе това не се случи точно благодарение на тази болница. Благодарение на тези хора, които дадоха всичко от себе си, на техния професионализъм и на тяхното отношение към здравето на хората. За съжаление, когато тази пандемия утихна, имаше и горчива нотка, защото имаше хора, които омаловажиха труда на медиците с клюки, жалби и търсене на възмездие. Но в реалния живот това е истината.
- Но това все пак не е преобладаващо отношение, нали?
- Не, не е преобладаващо, но е болно към тези хора /работещите в болницата - б.а./, които се разболяваха, връщаха се втори път и продължаваха да работят - целият персонал на болницата - от лекаря до санитаря и общия работник. Общите работници например влизаха в отделенията, приемаха мръсните отпадъци и така също бяха изложени на риск. Освен това тази епидемия ни даде възможност да се сплотим, тя ни даде шанс да видим доколко сме силни и какво можем да направим.
Донякъде съм благодарен на обстоятелствата, че успяхме да се сплотим и да се уверим, че заедно можем много
- А как осигурявате инвестициите за закупуване на необходимата медицинска апаратура и техника, за да прилагате съвременните достижения в здравеопазването? Откъде идват парите - на собствени средства ли разчитате или на дарения? Какъв е механизмът при вас?
- За много хора не е ясно, какво е финансирането на държавните болници и въобще на болничната помощ. Всяка една болница започва месеца с нула лева и със средствата, договорени със Здравната каса в обемите, които тя е разрешила, трябва да покрие своите нужди за издръжка и заплати, за техника и ремонти и всичко по обезпечаване на своята дейност.
Вторият компонент за финансиране на болниците са специфичните дейности, финансирани от държавата - Спешна помощ, ТЕЛК, Съдебна медицина.
Третият компонент - това са даренията.
През тези три години - мандатът, в който работя,
финансирането е основно със средства на болницата
Имахме много малко финансирания извън договорите със Спешна помощ и ТЕЛК, както и много малки финансирания за техника и капиталови дейности. За времето на пандемията мога да изкажа благодарност и на многото фирми, и на гражданите, които се включиха в кампанията и дариха парични средства, предпазни облекла и медицинска техника на болница „Канев“. През последните три години болницата основно е закупила със собствени средства 7 броя най-висок клас анестезиологични апарати, най-висок клас лапароскопски кули за този вид хирургия за отделения „Хирургия“, „Ортопедия“ и „Урология“, както и за АГ-комплекса; единственият по рода си лазер в България с мурселатор за отделение „Урология“; много висок клас ехокардиограф с 4D възможна проекция за отделение по кардиология - трябва да ви кажа, че 
в България има само пет такива, нашият е шестия
много висок клас апаратура за Очно отделение и УНГ; операционни маси и лампи. Направени са основни ремонти на четири отделения. Всичко това е за един период от три години, благодарение на строгата финансова политика на болницата, на ясните правила и на огромния труд и професионализъм на служителите в тази болница.
- Това са много пари, милиони.
- Да, много са - за дотук изброените инвестициите са 4 милиона лева. Това беше постигнато благодарение труда на хората и пак казвам - със строги и ясни правила и финансова политика. Всичко е ясно написано и се спазва стриктно.
- Как се справяте с недостига на специалисти, медицински персонал и привличане на млади лекари и задържането им при вас?
- Това е национален проблем. Не е тайна, че всички болници имат недостиг на персонал, както и че мощните части болници успяха да „купят“ персонал с по-високи възнаграждения. 
При нас истината е следната: ние имаме ясни правила за работа, стриктно спазване на Кодекса на труда и заплащане на всички видове труд по направления - извънреден и нощен труд. 
Всяко отделение на болницата е с делегирани права на малка фирма с определен бюджет, което позволява началниците на отделения да регулират приходите и разходите
на отделението и при добро изпълнение да получават допълнителни материални средства. Мога да кажа, че благодарение на тези ясни правила и добра финансова политика болница „Канев“ е единствената областна държавна болница, която успя да покрие изискванията на Националния рамков договор за увеличение на заплатите. При нас в началото на миналата година заплатата на една медицинска сестра, която е базова за коефициентите по НРД /Националния рамков договор - б.а./, беше 800 лева, от 1 април стана 1000 лева, а от 1 август е 1500 лева. И пак казвам - при добро изпълнение в зависимост от дейността на отделенията, се получават и допълнителни средства. Освен това сме разработили политика, с която подпомагаме допълнителното обучение в квалификационни курсове. Акредитирани сме за обучаване на специализанти във всички специалности, които имаме в болницата и даваме възможност за научна дейност, която също се подпомага и финансира от болницата.
- Бежанците от Украйна източник ли са на кадри, търсени ли сте от някои от тях?
- По-скоро не заради държавната политика и процедурата по наемане на такъв лекар. Беше дошла една лекарка от Украйна при нас, която беше готова да работи и като санитар. 
Но за да се наеме лекар или сестра от Украйна, това означава една тежка и тромава процедура
по легализация на документите за образование. Дори имаше предложение към Министерство на образованието тези дипломи да бъдат легализирани приоритетно и бързо, но това не се случи. Така че това е държавна политика и не зависи пряко от нас. А и езиковата бариера не е малка, каквото и да си говорим.
- Как ви се отразява състезанието с частните болници?
- О, положително. Животът се движи по няколко основни философски закона, единият от тях е „Битието определя съзнанието“, т.е. средата, в която се движим, ни формира. Така че колкото по-силна конкуренция има, толкова по-мощна става болницата, защото това е прогрес, ние се движим нагоре и се стремим да бъдем близо до тях. 

Приветствам конкуренцията с частните болници и смятам, че това е много добре за нас. Де факто ние не сме противници, пазарът е отворен 
и колкото повече конкуренция има, толкова повече осъзнаваме, че сме адекватни на пазара. Самият факт, че при нас има над 70-80% използваемост на леглата, означава, че работим добре и стоим добре на пазара.
- Вие сте и в едно друго много голямо предизвикателство - инфлация и повишени енергийни цени, как се справяте с това?
- Отново ще кажа, че благодарение на труда на целия колектив на УМБАЛ „Канев“ и донякъде на подкрепата, която е към всички болнични заведения и която държавата дава на бизнеса в България, болницата е една от малкото в страната, които нямат финансови затруднения и стои стабилно на пазара. Ние сме едни от привлекателните бизнес партньори за всички фирми - за медицинска техника и изделия, фармацевтични фирми, защото 
нямаме задължения, нямаме просрочия, нямаме кредити към нито една институция
- Предвид енергийната ситуация, имате ли идеи за фотоволтаици или други възобновяеми енергийни източници, които да подпомогнат бюджета ви, от една страна, и да увеличат независимостта на болницата?
- Отпреди година и половина сме предприели първите стъпки в тази насока. Направихме енергийно обследване на цялата болница, включително бяхме готови да кандидатстваме и по един норвежки проект за сондиране и монтиране на термопомпи за изграждане на цялостно отопление и охлаждане на операционния блок, но, за съжаление, това не се случи - прозорецът беше затворен и средствата не бяха усвоени.
Причината е, че този проект беше за първостепенни разпоредители с бюджетни кредити - за министерство и община. Бяхме поискали разрешение от едно от поредните служебни правителства да бъдем упълномощени от негово име да кандидатстваме. Приветстваха ни решението, но не ни дадоха разрешение. Така че в момента сме отново на етап да търсим ново отваряне на прозорец за финансиране на европейски проекти за изграждане на този проект.
- Значи при вас подготовката е завършена, просто трябва да ви се удаде възможност за това?
- Да. В същото време
обмисляме монтиране на възобновяеми енергийни източници
за да използваме тяхната енергия за системата, която ще отоплява и охлажда целия корпус.
- Как се справяте с разплащането на доставчиците? Вие казахте, че сега нямате просрочени задължения, но преди години дори беше спирано парното в болницата.
- В 2019 година, когато поех управлението на болница „Канев“, същата беше с 3,5 милиона лева задължения, като 2 милиона лева бяха в просрочия. До края на 2019 година успяхме да ги изчистим със строга финансова политика, с намаляване на разходите, с анализ на цялата дейност на болницата - приходи и разходи, и с това, че делегирахме права на малка фирма на всяко отделение - да си знае то приходите и разходите. Оттам нататък нещата започнаха да вървят нормално. След това дойде голямата епидемия, при която малко се позанижиха приходите на болницата, но в същото време пък смятам, че с правилното управление на паричните потоци успяхме да съберем пари. В началото на епидемията ние предприехме действия за едно масово презапасяване с всички консумативи и материали и 
към момента болницата може да работи два месеца, без да има никакви доставки
Това ни помогна много, а също благодарение и на всички граждани и фирми от Русе и региона, които ни помагаха в този период, не можахме да закъсаме и изплувахме. Тази година се стабилизирахме и в момента сме в изключително добро финансово състояние, сравнено на републиканско ниво.
- Като говорим за бюджета, за управлението и за вашето стабилизиране, можем ли да го отдадем и на затваряне на кранчетата за източване?
- Не мога да кажа дали е имало източване, а по-скоро имаше леко неглижиране на дейността на тази болница и неосъзнаване, че за да има здравеопазване в региона, трябва да има една мощна държавна болница. Защото колкото и силни частни болници да има, ако я няма тази силна държавна болница, не може да има добро здравеопазване.
Това зависи и от мениджмънта, и от ръководните структури - не искам да обвинявам никого - от сключените договори с касата, от начина на преразпределение на средства и т.н. Компонентите са много и комплексни. Виждате, че в последните години държавата започна да обръща все по-голямо внимание на здравеопазването. Ако си спомняте, през 2016-2019 година дяловият процент в бюджета беше поне с 30-35% по-малък, а в момента е доста по-голям.
- В държавните болници има един голям проблем - със здравнонеосигурените пациенти, които знаят всички „вратички“, през които да минат. Как е при вас?
- За съжаление, 
това е един от проблемите, с които няма как да се преборим, тъй като ние сме структура, която е длъжна по презумпция да приеме всички пациенти
 При нас е и отделението за Спешна медицинска помощ, всички спешни случаи идват при нас и ние нямаме право да върнем пациент в това състояние. Оттам нататък тръгваме да си търсим парите по различни пътища. Донякъде успяваме, донякъде - не и това води до загуби на болницата, но в края на краищата човешкият живот не се измерва с финансови средства. Надявам се с новия законопроект, който беше предложен в Комисията по здравеопазване в Народното събрание, да има допълнително финансиране за областните болници точно по тази причина. Може би тук е мястото да кажа, че за мен логиката е обърната - тъй като ние нашата работа си я вършим, но не получаваме финансиране. Не може лечебното заведение да мисли дали ще си получи парите от неосигурения, то трябва да си ги получи - ние сме вложили материали, консумативи и енергия. А
от неосигурения трябва да се търсят пари от институциите, които се занимават с това - или от НОИ, или от Здравната каса - тук трябва да се обърнат нещата
Не е работа на едно здравно заведение да си търси парите за това, което е изработило, неговата работа е да лекува. Аз нямам правомощия да санкционирам здравнонеосигурените пациенти, моите правомощия са да лекувам.
- Сега пак се повдига темата за ТЕЛК-овете, че има застой там?
- Идвали са при мен граждани с оплаквания, със заплахи за телевизия и медии и аз казвам - да, нека да дойдат. Това се случи благодарение на промените в методиката за оценяване на пациентите в последните няколко години, когато отпадна натрупването на компоненти за тяхната оценка и вече се взема под внимание най-тежкото заболяване. А когато вашият живот е планиран да речем на 70% с едни 300 лева пенсия и изведнъж ви върнат на 40% без право на пари, става доста неприятно. Освен това, дейността в ТЕЛК-овете е непривлекателна. Ние нямаме персонал. С удоволствие бих назначил всеки лекар, който дойде в ТЕЛК. Даже си задавам въпроса 
дали мястото на тези експертни комисии е в болниците
Защото картотеката с документите е структура на РЗИ, а експертните комисии са структура на болницата. Всъщност те са подчинени на нас само като методическо ръководство. Освен това, има нещо ненормално в заплащането на труда на тези хора. Държавата изплаща на 1 експертно решение 40 лева. За справка - само заплатите, които им даваме на месец, са 24 хиляди лева, при които за експертни решения са 19 хиляди лева от държавата. Оттам нататък тръгваме като разходи, като материали, като енергия и т. н. Отделен е фактът, че ние нямаме лекари за тези ТЕЛК-ове и се налага да наемаме външни лекари. Ако от тези 40 лева ние даваме 25 лева на външен лекар, от останалите ние трябва да формираме заплати. А те не искат вече 25, те искат 50-60 лева, което е непосилно за нас. 10% от решенията на ТЕЛК са 264 лева, а те искат да получават 1000 лева - една нормална заплата, но това няма как да се случи, финансово не можем да издържим на тези неща. Ние дофинансираме целия цикъл на тяхната дейност - заплатите, осигуровките, ел.енергията и т. н. През последната година 
имаше увеличение на всички пътеки към болничните заведения, но нямаше увеличение на субсидиите за ТЕЛК, нямаше увеличение на субсидиите за спешните отделения и Съдебна медицина
Всичко това се отразява директно на бюджета. В момента се приема един Проект за субсидиране дейността на областните болници. Пак казвам, ние сме задължени да извършваме тази дейност. Но аз съм „за“ тези хора и за предложените промени, които се искат в момента, да получават своите средства до излизане на решението, макар че лично аз се съмнявам, че това няма да се случи, защото аз не знам дали вашето решение ще бъде потвърдено, или не, което означава, че после вие трябва да връщате пари, ако не се потвърди. Така че тук по-скоро трябва да се помисли за реорганизация на цялостната дейност - за преминаване на ТЕЛК-овете към отделна структура, за финансирането им с постоянна заплата плюс допълнителни средства за експертни решения, т.е. - това да стане една привлекателна дейност, за която могат да се назначат хора за постоянно.
- Доколкото знам, Вие сте един от двамата директори на големи болници, които нямат медицинско образование. Това плюс ли е, или минус?
- От моя гледна точка бих казал, че е плюс и ще обясня защо - защото изпълнителният директор е лице, което се явява мениджър на тази болница и трябва да се грижи за нормалното осигуряване на цялостната дейност на болницата, а не да се занимава с медицинска дейност. А зад него стои един екип от медицински директори, на които е възложена медицинската част на дейността. По разбираеми причини аз нямам тези компетенции. Освен това, както изисква Законът за лечебните заведения, 
зад мен има един Медицински съвет, който се състои от всички началници на отделения и той е колективен съвещателен орган на директора на болницата
Мога да кажа, че вече четвърта година всички решения на болницата са вземани от този съвещателен орган и досега нямаме грешка, тъй като там са изявени специалисти в областта на медицината и хора с много управленски опит. Смятам, че на този етап моят екип от икономисти и финансисти добре се справя с другата част, така че имаме един добър баланс. А и според мен, един лекар - директор на болница, на който му осигуряват 10% от работното време да може да поддържа своята практика, на квалификацията си, той не може да я поддържа и вече отива в другата част. При тази липса на медицински специалисти, която има в момента в България, не бих казал, че е минус да бъде управлявано лечебно заведение от човек, който не е медик, а още повече, че резултатите, които имаме към момента, показват, че това е една добра практика.
- Как виждате бъдещето на болницата като структура за лечение на пациентите и на медиците?
- Болница „Канев“ е една от водещите най-големи болници в България и в момента една от най-стабилните. Имаме добра политика на управление на финансите и човешките ресурси. Оттук нататък за нас е важно да успеем да задържим поне това ниво на отношение към пациентите. 
През тази година предвиждаме да бъде направен ремонт на почти всички отделения в болницата, защото за нас е важно в каква среда ще посрещаме нашите пациенти
През тези години задоволихме почти на 80% нуждите от техника на цялата болница. Тепърва ще разгледам - взети са вече рапортите от началниците на всички отделения за инвестиционната политика и ремонти за техните отделения за тази година. Смятам, че ще продължим да бъдем лидер на здравеопазването в Русе и региона.
- Да ви върна на отношенията лекар-пациент - и двете страни недоволстват, и двете страни смятат, че имат право?
- Това е двустранен процес. Отношението на лекаря към пациента и на пациента към лекаря трябва да е еднакво. Аз разбирам, че пациентът идва с болки и изнервен. В същото време, в това отделение има още 20 пациенти и лекарят през това време е минал през болките на още 20 човека и тези болки са събрани в душата му. Затова аз 
апелирам към всички граждани, дай боже по-малко да пристигат при нас - трябва да проявяваме търпение един към друг, особено когато се отива в Спешно приемно отделение
Отвън започват да нервничат, но никой не знае дали в същия момент не спасяват човешки живот в шокова зала. Затова пак казвам - това е двустранен процес. В последните години работим по процедурата, че пациентът по най-бързия начин трябва да е прибран в отделението, да е хоспитализиран, да е започнала работа по снемане на неговата анамнеза и т.н. Работим по този въпрос, имаме слабости. В цялата система има слабости, защото има човешки фактор - всеки знае по обучение и по план какво трябва да направи, но се случва и напрежение. Апелираме към бъдещите потребители на тази услуга „здраве“, да бъдат и те с разбиране към тези хора.
- На финала, говорихме за решенията, които трябва да се вземат на държавно ниво. Ако Вие имате възможност да направите законови промени или да вземете решения на държавно ниво, какво бихте направили?
- По принцип смятам, че т.нар. държавни болници, или областните болници, са гръбнакът на здравеопазването в страната. Те са многопрофилни - в тях има всичко, ние нямаме право да си избираме какво и как да структурираме нашата дейност, дали тя е печеливша, или не. По тази причина смятам, че 
тези болници трябва да бъдат с определен статут, който да е различен от сегашния
в който държавата да направи отново здравна карта, в която да определи съобразно заболеваемостта в съответния район, наличието на други лечебни заведения и делът пациенти, който поемат те - така държавата да определи, че в болницата трябва да има такива отделения, с толкова персонал, с такава заплата и тя да бъде финансирана. За да може да се спре отливът на специалисти, за да може да поемаме ТЕЛК, да може да поемаме Съдебна медицина и Спешна медицина, да може да поемаме здравнонеосигурените и оттам нататък, съобразно правилното менажиране на дейността и това, което имаме като сключен договор със Здравната каса, да имаме издръжката на болницата и да имаме средства за допълнителното материално стимулиране на персонала. Това за мен е правилният път. Примерът е Военно-медицинска академия - тя е ведомствена и осигурява на една малка част от държавата - армията и МВР, това здравеопазване. Така че държавата според мен е длъжна по конституция да осигури здравеопазване и това са държавните болници.