Иво Братанов е магистър филолог, доктор по български език, член на Съюза на учените в България, задълбочен, авторитетен езиковед и старши учител с I ПКС в СУ „Христо Ботев“ - Русе. За читателите на „Утро“ г-н Братанов разяснява произхода на популярни изрази, които често се използват, но малцина знаят номиналното им значение.

Известният фразеологизъм1 „ритам срещу ръжен (ръжена)“ означава „опълчвам се срещу много по-силен противник, срещу властвуващ“. Той има и лексикални варианти – „ритам с бос крак ръжена“ и „ритам [с бос крак] тръна“. Вторият от тях е засвидетелстван в сатирата “Средство да нямаш врагове” на Иван Вазов: “Както всички умни хора, / аз не ритам тръна бос, / с големците се не бора / и им ставам сявга мост.”
Този фразеологизъм води началото си от пословицата „срещу ръжен не се рита“, която означава „безсмислено е да се води борба с много по-силен противник“ и която се употребява и у нас (например в гр. Нови пазар, обл. Шумен, се използва нейният вариант „срèще ръжèн бос ни съ рѝтъ“).
Пословицата “срещу ръжен не се рита“ е преминала в нашия език чрез преводите на Св. Писание. По-долу ще разгледам нейния произход.
Тази пословица води началото си от съвсем конкретен факт, свързан с живота на селяните. Волът със своето ритане срещу остена докарва по-голяма беда за себе си. Оттук в класическите езици се появява пословицата „срещу ръжен (или остен) не се рита“.
Интересуващата ни пословица е засвидетелствана на няколко места в старогръцката литература.
1. Пиндар (ок. 518 г. пр. Хр. – ок. 442 г. пр. Хр.) я употребява във ІІ питийска ода (стихове 94 – 96): „а несъмнено срещу ръжен / да риташ е / хлъзгав път“ (преводът е мой).
2. Есхил (525 г. пр. Хр. – 456 г. пр. Хр.) я използва в своята трагедия “Агамемнон” (стих 1624): „Не дигай крак срещу ръжен, опасно е!“ (прев. проф. д-р Александър Ничев)
3. Еврипид (484 г. пр. Хр. – вер. 406 г. пр. Хр.) я включва в своята трагедия “Вакханките” (стихове 794 – 795): „Аз жертва богу бих принесъл, смъртен съм, / срещу ръжен не ритам в заслепение!“ (прев. проф. д-р Александър Ничев)
Латинският вариант на пословицата гласи adversum stimulum calces и буквално означава „против ръжен пети“ (т. е. против ръжен да вдигаш пети или против ръжен да риташ с пети). Той е засвидетелстван от римския комедиограф Публий Теренций Афер (195 г. пр. Хр. – 159 г. пр. Хр.).
Гръцкият вариант на пословицата включва съществителното име κέντρον, което е многозначно. Сред неговите значения са и жило, остен и ръжен. Измежду значенията на латинското съществително име stimulus ще посоча жило, остен и ръжен (заострен кол, който се забива в земята с острата си част нагоре, за да пречи на придвижването на вражеската конница).
Съществителното име остен има две значения – 1. тънка тояга с железен остър връх на края за подкарване на едър рогат добитък (волове, крави, биволи); 2. мярка за пътя на слънцето по небосклона. Думата ръжен означава 1. вид желязна лопатка, с която разравят жарава; 2. прът, на който пекат набучено месо над жарава. И двете съществителни имена могат да означават дълъг заострен дървен прът.
В оригинала на Новия Завет интересуващата ни пословица е засвидетелствана само веднъж (Деян. 26: 14). 
Разглежданата пословица е употребена в Новия Завет по отношение на Савел – бъдещия св. апостол Павел. Тя изразява упрек на Господ Иисус Христос към Савел. Ето как английският богослов Ф. В. Фарар тълкува значението на съществителното име κέντρον в репликата на Спасителя: “Що за ръжен е бил това? Против Савел не е имало видим ръжен, с изключение на този, който е тревожил съвестта му. Угризенията на съвестта, мъките от постоянните съмнения – всичко това е причинявало рани, свидетелстващи пред апостола, че той е вървял по лъжлив път.”
И така, пословицата срещу ръжен не се рита е с античен произход – тя се среща още в текстове на Пиндар, Есхил, Еврипид и Теренций, но не се употребява във Ветхия Завет. Неточно е твърдението, че тази пословица води началото си от Новия Завет, но е вярно, че тя преминава в нашия език чрез новозаветните преводи. Това е само един от многобройните случаи, в които Новият Завет оказва влияние върху обогатяването на фразеологията на българския език и на други езици.
* * *
1. “Фразеологизмите са кратки завършени изречения или само изрази, чието значение не се съдържа в отделните думи, а е скрито някъде между тях.” (Стефан Илчев. Фразеологизми. – Във: в-к “Народна младеж”, год. ХХVІІ, бр. 68; С., неделя, 21 март 1971 г., с. 4, кол. 1) Голям брой фразеологизми, употребявани в нашия език, водят началото си от Св. Писание напр. алфа и омега, валтасаров пир, вълк в овча кожа, за [една] паница леща, йерихонска тръба, каинов печат, козел отпущения, мана небесна, ни една йота, нося кръста си, трънен венец. Някои от тях вече бяха разгледани в рубриката „Езикови ситнежи“.

Иво БРАТАНОВ