Институтът по експериментална морфология, патология и антропология с Национален антропологичен музей (ИЕМПАМ-БАН) организира изложба – представяне на книгата “ТРОIА на Патер  Апалилуна”. 
Събитието се състоя днес в Националния антропологичен музей. Изданието беше представено от ръководителя на културната институция доц. д-р Атанас Кацаров и от Йоанна Знеполска.
Кацаров отбеляза, че с представянето откриват културната програма на музея за тази година. Дали Троянската война е мит или неq няма как да знаем, но градът настина е съществувал, разказа доц. Кацаров и напомни, че заслугата за откриването му е на германския археолог Хайнрих Шлиман. Кацаров посочи, че в днешно време Троя е описана и преоткрита от Николай Цеков - с псевдоним Никола де Зеко. Книгата “ТРОIА на Патер Апалилуна” е една вълнуваща историческа приказка, посочи още Кацаров. Табла с част от илюстрациите в изданието са изложени в една от залите на музея.
Знеполска посочи, че няма по-подходящо място за представянето на книгата от територията на музея, където погледите ни се насочват към човека и неговото развитие не само в биологичен, но и в исторически контекст. Книгата представя друга, различна перспектива по някои познати реалности и убеждения за древната история на хората, живели по тези земи. Четейки тази историческа приказка, ще имате възможността да си припомните различни герои от античната история и да научите по нещо ново за някои привлекателни и романтични образи от по-древни епохи, добави тя.
Книгата “ТРОIА на Патер Апалилуна” на Никола де Зеко рисува картини и разказва за събития през периода от 3500 г. пр. Хр., до късната Античност и началото на Средновековието (VI-VII в. сл. Хр.). Троянската война е представена чрез троянските герои и техните съюзници, с имената им от Омировата “Илиада”, както и чрез лидерите на петте легиона, защитавали града.
Историческата приказка “ТРОIА на Патер Апалилуна” проследява и пътя на Антенор от Троя, предвождал след войната част от пафлагонците от Анатолия към земите на днешна Италия.
Интересът на автора към античната история възниква в детството и прераства, заедно с пътуванията му по историческите места, в една нова кауза – изследване на общата антична анатолийска история на балканските и италийските народи.