Българското военно разузнаване отбелязва 115 години от създаването си. На 12 януари 1908 г. влиза в сила издаденият на 31 декември 1907 г. указ на княз Фердинанд I, с който Информационното бюро към Щаба на войската се преобразува в Разузнавателна секция. Това е първият специализиран орган за водене и ръководство на военното разузнаване в България. На днешния ден отбелязваме празника на българското военно разузнаване. Той е обявен със заповед на министъра на отбраната от 11 февруари 1997 година. Понастоящем служба "Военно разузнаване" е пряко подчинена структура на министъра на отбраната, предназначена за водене на стратегическо военно разузнаване.
Началото
В исторически аспект корените на българското военно разузнаване могат да се проследят още преди Освобождението в дейността на изградената от Апостола на свободата Васил Левски мрежа от тайни революционни комитети в страната и в подготовката на провеждането на Априлското въстание пред 1876 г., посочват от Служба „Военно разузнаване“ на своя официален сайт. Те допълват, че по време на Руско-турската война (1877 – 1878) десетки българи събират и предоставят разузнавателни сведения.
Съгласно Ньойския мирен договор (1919) Разузнавателната секция прекратява дейността си през периода 1919 - 1940 година. През 1940 г. тя е реорганизирана в самостоятелен разузнавателен отдел на Щаба на войската, а през 1947 г. - в Разузнавателен отдел на Генералния щаб на Българската армия. 
През март 1950 г. със заповед на министъра на отбраната Разузнавателният отдел прераства в Разузнавателно управление на Генералния щаб. 
С постановление на Министерски съвет от 10 август 1999 г. на основата на Разузнавателно управление на Генералния щаб се създава Главна дирекция "Военна информация" в Министерството на отбраната. С решение на Министерския съвет от 21 декември 1999 г. дирекцията, от 1 януари 2000 г., се трансформира в Служба "Военна информация", пряко подчинена на министъра на отбраната, с функции и задачи да добива, анализира, съхранява и предоставя информация от военнополитически, военнотехнически и военнонаучен характер. 
От 1 март 2000 г. към Генералния щаб на Българската армия е формирано Разузнавателно управление със задачи да ръководи дейността на всички разузнавателни поделения и органи на Сухопътните войски, Военновъздушните сили, Военноморските сили, Военната академия "Г. С. Раковски" и Националния военен университет "Васил Левски". 
Според Закона за военното разузнаване, приет от 43-ото Народно събрание на 1 октомври 2015 г. и на 5 ноември 2015 г., военното разузнаване в страната се осъществява от Служба "Военна информация", пряко подчинена на министъра на отбраната, и от разузнавателни структури в органите за управление и разузнавателни военни формирования в Българската армия.
На 22 юли 2020 г. 44-то Народно събрание приема промени в Закона за военното разузнаване и Служба "Военна информация" става Служба "Военно разузнаване".
Независимо от превратностите на историята, формата на държавното управление и обществено-политическия строй, българското военно разузнаване неизменно е имало една мисия – да служи на своя народ. Калено в битките по бойните полета на четири войни за национално обединение, то извървя труден път за укрепване и развитие и днес е надежден, авторитетен и желан партньор на сродните служби от европейското семейство и разузнавателната общност на Северноатлантическия съюз, посочват от Служба „Военно разузнаване“ на своя сайт.
Предложения за промени
В началото на декември м.г. от „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“ предложиха председателят на служба „Военно разузнаване“ да се назначава от Министерския съвет по предложение на министър-председателя, вместо по силата на указ на президента. В мотивите към законопроекта е записано, че по конституция Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и въоръжените сили. ПП и ДБ настояват за гаранции, че изпълнителната власт ще поеме пълната политическа отговорност по време на кризи, които застрашават националната сигурност на страната. Законопроектът не ограничава правомощията и информацията, която президентът има и получава във взаимодействието си с тези органи, уточняват вносителите.
Министерството на отбраната не подкрепи предложения законопроект. Следва да се има предвид обаче, че правомощието на президента да назначава и освобождава ръководителите на посочените ведомства е в съответствие с конституционната норма, съгласно която президентът назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители, определени със закон. Президентът е държавен глава, който олицетворява единството на нацията и с посоченото правомощие не се нарушава принципът за разделение на властите. Това се посочва в становище на Министерството на отбраната.
Материалът е подготвен съвместно с отдел „Справочна" на БТА