Кохезионната политика е политика на сближаване най-общо казано, но то може да бъде в няколко насоки. На първо място това е икономическото сближаване, което означава по-добри доходи, по-добра работа, по-добра околна среда, по-добро качество на живот. Друга сфера е териториалното сближаване. Знаем, че шестте региона на България са с доста различно качество на развитие. Именно тук идва ролята на кохезионната политика да отделя повече средства и те да бъдат така разпределени, че да могат действително да помагат на тези региони да достигнат колкото се може по-бързо средното европейско ниво. Това каза Евелин Кузманов, управител на Областен информационен център Бургас, по време на първата регионална конференция по проект "Европа в България: Общо бъдеще", изпълняван от Българската телеграфна агенция (БТА) с подкрепата на Европейската комисия, която се провежда днес в Регионална библиотека "Пейо К. Яворов", град Бургас.
Кузманов цитира данни на Евростат, според които България все още е на последно място по отношение на брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението.
"Това не е задоволително и не е добре прието от европейските партньори", коментира той. По думите му през 2007 г. нивото на БВП на човек от населението е около 30 процента от средното европейско, към момента е достигнало почти 50 процента, а до края на 2027 г. би трябвало да достигне 60 процента. 
Кузманов подчерта, че социалната кохезия също е не по-малко важна, тъй като води до вдигане на социалния статус на хората. "В България има голямо социално разслоение на обществото. Кохезионната политика помага за сближаването на различните обществени групи и достигането на минимум, откъдето да вървят само нагоре и да повишават своя социален статус", допълни той и обясни, че това може да стане чрез различните програми, които предлага ЕС и които се внедряват в цялата страна, давайки пример с новата програма за учене през целия живот.
Кузманов припомни и петте основни цели на кохезионната политика на ЕС: по-интелигентна, по-зелена, безвъглеродна, по-добре свързана със стратегически мрежи, по-социална и близо до гражданите Европа.
"Европейската политика и в частност кохезионната не е само възприемане на европейските средства, а тези средства трябва да достигнат по различен начин до различните хора и направления, които имат нужда от това", каза още той.
Кузманов отбеляза, че по отношение на териториалната кохезия София и Югозападен регион доставят 50 процента от БВП на страната. Същевременно в трите северни района са предоставени само 27 процента от средствата за кохезия. В новия програмен период 2021-2027 г. е прието, че най-малко 50 процента от тези средства ще отиват за по-изостаналите региони в северната част на страната.
По думите му 11 млрд. евро са средствата, които ще бъдат разпределени през споразумението за партньорство. Те ще допринесат за устойчив икономически растеж и повишаване на качеството на живот у нас. Средствата ще бъдат разпределени за намаляване на разликата между регионите – 4,2 млрд. евро, за климатичния преход – 2,4 млрд. евро, за създаването на нови работни места – 2,6 млрд. евро. 
"Европейските органи искат точно и ясно да разберат по какъв начин са изразходвани средствата. В България досега нямаше прозрачност, затова в новия програмен период ще бъдат много по-стриктно следени", посочи Кузманов.
Според него Бургас изглежда като наистина европейски град, но това не бива да ни успокоява, защото кохезионната политика трябва да сближи отделните региони. "Затова през новия програмен период ще се даде възможност на местните власти, гражданските организации и гражданите да вземат участие в сближаване на регионите, да се отдели внимание от какво точно има нужда конкретния регион, тъй като няма по-добри от местните, които да знаят нуждите на региона", допълни той. 
Кузманов припомни още, че по Националния план за възстановяване и устойчивост са включени 57 инвестиционни проекта, 48 реформи в 4 стълба – иновативна, зелена, свързана и справедлива България. "Първите траншове вече пристигнаха и започнаха да се осъществяват проектите, които са включени в плана. Средствата, които очакваме до 2026 г., възлизат на около 13,5 млрд. лева и те трябва да бъдат използвани до края на 2026 г. Затова е много важно в първите две години да се начертаят всички планове и проекти за използването им", сподели той.
По думите му всичко това се прави с цел България да достигне по-висок процент от средния европейски доход, за да се задържат младите хора у нас. 
"Не бива да забравяме, че ЕС не е само фондове, а общи култури, традиции и цели. Освен средствата на ЕС трябва сами да направим така, че да вървим в синхрон, и тези средства да бъдат само допълнение към това, което ние и държавата правим", заключи Кузманов.
Конференцията се провежда в хибриден формат, като се излъчва на живо на страницата на БТА, в YouTube, Фейсбук и платформа за виртуална реалност. Виртуалното събитие ще продължи до 16:00 часа, като е необходима регистрация на https://www.meetyoo.live/register/8753/BTABurgas
Интересна и полезна информация за политиките на сближаване на ЕС може да намерите в специалната страница на БТА "Европа в България: Общо бъдеще".