"Вечера" и "Сватай Вечера", свещената коледна вечер, са някои обичаи, които са се запазили в някои украински общности в румънския окръг Тулча, според изследователя Александру Киселев от Музея за етнография и народно изкуство в Тулча, съобщи специално за БТА агенция Аджерпрес.
Бъдни вечер, "Сватай Вечер", е бил момент на семейна среща, почитане на паметта на прадедите, като на трапезата се е поставяла и чиния за мъртвите, а за да се осигури изобилието на домакинството, се поставя сено под масата.
"В миналото за тази обредна вечеря са се приготвяли дванадесет постни ястия, сред които освар (компот от сушени плодове), кукяу (пшенична яхния, смесена с мед и ядки), пирог (печена питка с пълнеж от картофи, тиква или зеле), пампуске (хляб с мая, който се разчупва с ръце и се поднася с пълнеж от маково семе, със счукан чесън, с пържен лук, със сок от цвекло)", разказа Александру Киселев пред Аджерпрес.
Ходенето с "Вечера" е друг обичай на този ден.
"Децата се отбивали в къщите на роднините си с по две колачета и казвали следния поздрав: "Dobrai vecer, svatai vecer/Mama i tato posle do vas veceru (Добър вечер, свята вечер/ Майка и татко ви изпратиха вечеря - посочвайки двете колачета). Децата били възнаграждавани с хостна/дукиде - подаръци, поднесени от домакините, колачета, бисквити, приготвени на печка, ядки. В последната къща, в която са отивали с "вечера", колачетата са били раздавани като милостиня", разказва представителят на Музея за етнография и фолклористика.
На Бъдни вечер (празника Богоявление, 6 януари) се приготвяли традиционните печени сладкиши, 10 - 15 по-големи, плетени колачета, за групите от възрастни коледари и за мъжете, които коледували за църквата, и до 80 по-малки, плетени колачета, за децата или неженените коледари.
"Сред коледните традиции можем да отбележим символичното пресъздаване на Христовата конюшня чрез поставяне на сламки, дълги около два пръста, в къщата и в кухнята, навсякъде. На пейката, в ъгъла, където е иконата, се поставя малко сено и три колачета на Бъдни вечер. В село Сфънту Георге в пространството до иконата, наречено покутя, се поставяли слама и колачета и 40 дни след Коледа се давали на животните", споменава Александру Киселев.
В първия ден на Коледа е имало обичай да се посещават най-възрастните членове на голямото семейство, свекърите, по-големите братя и сестри, а на свекървата са се поднасяли подаръци.
"Обичай, който се практикува от украинската общност, е коледуването (коляда/каляден), с по-сложни версии на църковното коледуване. Колядите се изпълняват на няколко гласа, като се използва музикална модалност, а не тон, основан на свободен ритъм (...) Тази особеност, както и текстът, изобилстващ от архаизми или регионализми, определят трудността на изследването на този вид традиционна проява", казва още изследователят Киселев.
Териториалният клон на Съюза на украинците в Румъния ще отбележи Стара Коледа в събота в седалището на община Тулча на среща, на която ще присъстват и хора от Украйна.
(Новина, избрана от румънската агенция АДЖЕРПРЕС за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)