В навечерието на новогодишните празници английското издателство Cambridge Scholars Publishing пусна от печат книга на български проектен екип от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките (ИЕФЕМ-БАН). Това информират от научната институция на своята интернет страница. 
Тя е под наслов „Disasters and the Quality of Life” (“Бедствия и качество на живот”). Основен редактор е доц. Еля Цанева. В редакторския екип са и още двама учени от ИЕФЕМ-БАН - доц. Мила Маева и гл. ас. Йелис Еролова. 
Книгата е резултат от научно-изследователската работа по проекта “Локални бедствия и качество на живот: културни стратегии в преодоляване на природни, технологични и биологични катастрофи”, финансиран от фонд “Научни изследвания”. Тя е четвърта в поредицата издания по темата на бедствията и отражението им върху човешките групи и общности в различни страни, като и четирите книги са инициирани, подготвени и реализирани от българските етнолози. В своята съвкупност изданията не само утвърждават тематичната линия за кризите, катастрофите и бедствията в нейното антропологично четене, но са важни стъпки в нова и нелека за реализиране партньорска линия - тази с китайските учени, която засега е най-силно представена в българската хуманитаристика именно от публикациите на екипи от ИЕФЕМ-БАН.
Поредната книга в тематиката включва 13 статии от 17 учени от България и Китай, главно антрополози, но също така и представители на социологичната, философска и икономическа науки. В нея се представя взаимната зависимост между бедствие-локална общност и всекидневна култура-качество на живот на основата на четири локални бедствени събития от различен характер, сполетели райони в България през периода 2011-2017 г.: земетресението в г. Перник през 2012 г. (природно бедствие); наводнението и свлачището в с. Аспарухово през 2014 г. (природно бедствие с участие на човешки фактор); шапът в Странджа през 2011 г. (биологична катастрофа); експлозията в с. Хитрино от 2016 г. (технологично бедствие). Изучава се комплексното качество на живота на индивидите и групите в основните му насоки: физическо благосъстояние; психологически аспекти на здравето; социално благосъстояние. 
В засегнатите дестинации вниманието е съсредоточено върху население, което в социален и етнокултурен план принадлежи към специфични традиционно или съвременно обособени локални групи. Сред тях са пенсионери; деца/ученици; инвалиди/болни; етнически малцинствени общности (роми, турци); маргинализирани общности (безработни, недееспособни). Всички те са съотнесени към активното работещо население. Втората част на книгата разширява географския и тематичния обхват на изследването, като включва и приноси на китайски учени. В своите текстове, чрез подробен анализ на различни казуси, техните статии допринасят за дефинирането на бедствията и критичните събития като ситуации, които възникват от нарушаването на баланса в индивидуалния и колективния живот, като всяко отклонение от “нормалността” в конкретния контекст на всяка култура. Тази част от книгата показва как катастрофите и бедствията предизвикват обществото да изработи специфична методология и да активира специфичен ресурс за адаптиране и справяне с кризите от триизмерна гледна точка: екологична, социална и идеологическа. В статиите е представен и исторически поглед върху проблема. Третата част е мост към актуалните проблеми на света, свързани с тежката пандемична картина на COVID-19.
С тези показатели целта на книгата е въвеждането на емпиричен и аналитичен антропологичен принос за адекватна реакция на политиката за превенция и ликвидиране на последиците от бедствията върху качеството на живот на засегнатите групи и общности. Тя е постигната чрез конкретни изследователски приноси към установяване на връзката между факторите в живота на засегнатите групи, които предизвикват промени в качеството им на живот при настъпване на бедствие, и предварителната културна предразположеност на населението към понасяне на такъв ефект; по-добро прогнозиране на социалните рискове; сравняване на реалната централна и местна реакция на бедствието с изискванията/очакванията на хората от местните общности и представяне на насоки за избягване/смекчаване или минимизиране на напрежението между тях, отбелязват от ИЕФЕМ-БАН. /ИРС