България е втората страна след Исландия по богатство на водни ресурси. В много държави замърсяването на водите заема застрашителни размери, а населението ползва вода със съмнително качество. В целия свят остро е поставен въпросът за опазване на водоизточниците от замърсяване и изчерпване. Бъдещето на човечеството също е застрашено по отношение на питейната вода. Подценяването на това богатство е довело до сериозни замърсявания на реките, а в близко бъдеще се планира изграждането на все повече пречиствателни станции. А за всичко това ще е необходимо да има специалисти, разказва русенецът Даниел Иванов, който миналата година се дипломира в холандския технически университет Hogeschool Zeeland във Флисинген като специалист по управление на водните ресурси. И почти веднага започва работа в Консултантска агенция за водните ресурси в град Амерсфоурт.
Да изучаваш тази специалност точно в Холандия, си има своите предимства, тъй като
30% от хората в страната живеят под морското равнище
и са свикнали да се справят с водата от хилядолетия. Университетската година започва с няколко „водни“ екскурзии в различни райони на Холандия. Това са първите важни уроци от реалния живот, които дават практическа идея на младите хора какво им предстои в обучението. Така от университета поддържат интереса на студентите, предпочели тази специалност.
Още като гимназист в Математическа гимназия „Баба Тонка“ Даниел се вълнува от проблемите с водата. Траен спомен оставя в съзнанието му фактът, че реките в нашия регион са замърсявани с промишлени количества отпадъци. Огромна роля за неговото бъдеще и професионален избор имат и родителите му, които са го възпитали още от малък да се отнася с любов към природата и да я пази чиста. Неведнъж по време на неделните излети или семейните планински походи със сестра му Ема са събирали захвърлени хартии и пластмасови отпадъци. Точно
това небрежно отношение на хората към природата
е една от причините той да направи своя професионален избор. Исках да уча дисциплини, които да бъдат интересни и да знам, че имат бъдеще, казва Даниел и признава, че се е колебаел между специалностите Сензорно инженерство и Управление на водните ресурси. Решил, че първата е далеч от природата, въпреки че днес този вид инженерство се развива с бързи темпове и има голяма перспектива. Но не съжалява, че е избрал Управление на водните ресурси, защото е убеден, че тя му дава всестранни и задълбочени познания за водата,  за нейните физически и химически свойства, за същността й като биологичен материал и като част от околната среда и всичко това от гледна точка както на националното, така и на глобалното й значение.
В началото на 2009-а Даниел посещава Хага в рамките на младежки проект заедно с ученици от различни държави. Разходката в Страната на вятърните мелници и лалетата, както и запознанството с нови приятели
раждат идеята да продължи образованието си в Холандия
Когато се връща в Русе, той започва да търси в интернет подходящи образователни програми и така попада на специалността в Техническия университет Hogeschool Zeeland във Флисинген. Кандидатства със съдействието на „Скай Лайнс“ - агенция за образование в чужбина. Не е за подценяване и фактът, че агенцията гарантира за това, че Даниел е с диплома за средно образование от реномирано училище в България, че е сериозен кандидат и че има намерение да завърши образованието си по специалността.
За Даниел следването в Холандия се оказва поредният житейски урок, изпълнен с трудни моменти и съмнения ще издържи ли, струва ли си да учи далеч от родители, приятели и от България. Промяната в живота му е генерална и след един месец във Флисинген той си търси работа, за да има средства за университетската такса и да си плаща квартирата.
Сутрин между 5 и 7 часа разнася вестници
а след това отива в университета. През цялото време се доказва не само на себе си, но и на колегите си чужденци. Желанието за успех го амбицира да започне усилена самоподготовка по холандски език, защото е наясно, че това единственият начин да привлече вниманието на работодателите към себе си. Те отчитат моите езикови пропуски, но в същото време разбират, че съм научил родния им език като втори чужд, твърди Даниел и се радва, че ще може да се реализира като специалист в страната, която се пази от водата с диги и морски стени, защото голяма част е под морското равнище.
Холандската образователна система е по-различна от българската, студентите получават задачи, които трябва да разработят като презентации, есета или практическа работа, обяснява Даниел. Харесва му, че когато завършат, младите специалисти имат възможност да се реализират, защото там връзката между бизнеса и училищата не е само на думи.
Стажовете в Англия и Холандия са поредната стъпка към успеха
освен че влиза в пряк контакт с работодатели, има възможност да покаже своите умения и как работи в екип. Така успява да намери и работа в Консултантска агенция за водните ресурси в град Амерсфоурт. Докато стажува там, от бъдещите си колеги разбира, че ще има свободна позиция. След като стажът приключва, Даниел води кореспонденция с работодателите от агенцията и няколко пъти им напомня за интереса си към тяхната дейност, докато един ден те го канят на интервю и му предлагат работа. Холандското общество ме научи да бъда постоянен в нещата, които върша, да знам, че имам време за спорт и за учене, казва Даниел. Убеден е, че всеки трябва да е наясно какво иска и да преследва мечтите си. А една от мечтите му е в България един ден хората сами да променят живота си, а не само да се оплакват.
Средата, в която учи - студенти от над 10 различни държави и местни холандци, помага на русенеца
да види света през очите на другите и да бъде толерантен
Признава си, че мъничко е завиждал на холандските си състуденти за това, че те получават стипендии от правителството, а на повечето чужденци се налага да работят, за да се издържат, като при това трябва да покриват определени критерии. Например той като българин, за да получи право да работи в страната, е проучван до детайли по документи. В същото време Даниел не пести добри думи за холандските си приятели, определя ги като дейни, отворени и толерантни към различието. Те са много трудолюбиви, ценят работното време и успяват да постигнат балансиран начин на живот, възхищава се младежът. Самият той, докато учи в университета във Флисинген, балансира между лекциите, изпитите и работата и разпуска в отбора по волейбол. Екипната работа му допада, казва, че така опознава хората и се чувства добре. Не пропуска да го изтъкне и на интервютата с работодателите, които винаги му
задават въпроса как иска да работи - онлайн или в екип
Дали ще се върне в България? Да, може би някой ден ще има нужда и от специалисти като мен, отговаря с усмивка Даниел. И ако има как да пренесе най-доброто в страната ни с магическа пръчка, казва, че това ще е истинското трудолюбие на холандците, които учат и децата си да бъдат самостоятелни още от 14-годишни. Впечатлен е от умението на младежите да вземат решения и да се издържат сами. Не съм учил никъде другаде в чужбина, но смятам, че холандците са отворени хора, комуникативни, толерантни, отзивчиви и услужливи. Там от 10 до 60-годишни говорят свободно английски език. И ако трябва да повторя своя избор, отново бих кандидатствал във Флисинген, казва Даниел и си спомня как служители в международния отдел на университета го посрещат на жп гарата и с кола го откарват до новия му дом.
И не само заради това Даниел е убеден, че е направил добър избор. Със съжаление казва, че тук повечето от съучениците му, завършили висши учебни заведения, са на хубави позиции, но сякаш нищо повече не могат да разкажат за професията си, освен че правилно попълват екселски таблици. А той може и затова е оптимист за бъдещето си.