Милиони по света изпратиха тази седмица Едсон Арантес до Нашименто-Пеле. Краля! Бога на футбола! 
Толкова много и се изписа за него, че ще е безсмислено да допълваме нещо.
На този фон, ни в клин, ни в ръкав - и не за първи път - родните медии ни натрапиха етикета „легенда“. Не че не го правят непрекъснато и без абсолютно никакво основание.
Ето и един съвсем пресен пример - Валери Дамянов, баща на дошлия от „Локо“ /Сф/ в „Дунав“ вратар Дамян Дамянов, бил „легендарен играч“ на „железничарите“ и ЦСКА.
Нищо против Дамянов-старши, но ако попитате фенове с добра памет, трудно ще се сетят за него. Да, човекът беше един от добрите стопери на „Локо“, но при „червените“ записа само един сезон, без да блести с нещо особено.
Но какво е легенда? 
Минали събития, в които се съчетават действителни и измислени истории, идеализации на факти с фантастични моменти
Така простичко може да бъде обяснено това понятие.
„Легенди“ по шизофренично според нашите медии правило са почти 99 процента от миналите през ЦСКА и „Левски“ футболисти. Някои от тези хора са изиграли по двайсетина мача, но вече са на пиедестал. Щото подишали въздуха и поотъпкали тревата на „Герена“ и „Българска армия“.
Сред големите например редовно се поставят „червеният“ Георги Илиев-Майкъла и „синият“ Петър Курдов. Те са най-изявените критикари на своите клубове, следователно - „интересни“ събеседници! И понеже жанрът „интервю“ им е любим, визитката им преди всяко изказване за по-голяма тежест е подплатена с неизменното „легенда“. Така, изглежда, ги виждат интевюиращите, вероятно да вдигнат собствената си цена. Че не говорят с обикновени бивши играчи, а със звезди.
Сляпото коронясване успя да отгледа и куриоз
В „Левски“ например играеше един вече дълбоко забравен футболист - Бисер Иванов. Недодялан и тромавичък, но много работлив халф той остана в историята след дерби с ЦСКА. Топката бе центрирана пред вратата на „сините“, а пловдивчанинът я заби в собствената си мрежа след красиво отиграване с глава. Тогава, за изненада на всички, страничният рефер Ичко Лозев, вдигна флага за засада, нищо че защитникът бе последен пред голлинията от всички играчи! След това злополучно и дълго коментирано попадение Иванов осъмна с прозвището Легендата. Като автор на незабравим автогол!
Днес дори феновете от неговото поколение няма да се сетят, ако ги попиташ, дали помнят футболист на име Бисер Иванов. Но ако добавиш „Легендата“, ще възкликнат с усмивка: „О, да!“...
Примерите в това отношение са много. Парадоксът е, че има играчи, изстрелвани във висините, защото, видите ли, брутално се разправяли със съперниците си. Казано на фенски жаргон, били майстори на скеча „Топката минава, но човекът - не“.
Скеч, но да не е човек на мястото на потърпевшия - то си е жив кеч
Сиреч, грубостта минава в графата „Легендиране“. 
По този показател първи сред първите бяха Борислав Средков и Цоню Василев, лека му пръст, от ЦСКА, десният бек на „Левски“ Пламен Николов, Добромир Жечев от „Герена“, „червеният“ Пламен Янков, който счупи крака на Георги Аспарухов-Гунди, Божидар Григоров от „Славия“, който, забележете, дори стана веднъж футболист на годината в България.
Всеки клуб може да се похвали с Робокопи-легенди. И дори им свалят шапка.
Ако чувството за реализъм е живо и когато фактите говорят, истинските легенди са Гунди, Никола Котков, Димитър Якимов, Петър Жеков, Димитър Пенев, Христо Стоичков, Христо Бонев, Атанас Михайлов, Любо Пенев, Красимир Балъков, Емил Костадинов, Трифон Иванов. Със сигурност изпускаме някого.
Имената на тези мъже бяха познати на целия свят.
Факт е, че Стоичков беше посрещнат наскоро като божество в Катар. И направи цяла фотосесия с футболни знаменитости - от Роналдо Феномена до Ромарио и Батистута.
Ако погледнем към историята на русенския футбол, също ще открием величини, които се помнят и ще се помнят с възхита
Фенове вече на преклонна възраст все още са готови да разказват с блеснали очи за Слави Калчев и Никола Йорданов. 
Хубавото в нашия случай е, че родолюбиви русенци начело с инж. Дамян Лазаров направиха така, че им издигнаха паметници до главната алея на Градския стадион. Ако едно дете тръгне за мач на „Дунав“, сигурно ще е любопитно да попита чии са тези барелефи и защо са там. И ще получи адекватен отговор.
Ето, това са легендите. 
Като русенското съзвездие с Валентин Йорданов, борец номер 1 в света на ХХ век, като първия български световен шампион в шахмата Веселин Топалов, като волейболиста Любо Ганев, лекоатлетката Анелия Нунева, стрелеца Таню Киряков, баскетболистката Мадлен Станева. 
Всичко друго е почти по Хераклит: „Всичко тече, всичко се променя“. Едни, като Пеле, ще бъдат помнени дълго, ако не и вечно, други времето ще покрие със забрава.
Така че по-полека с легендите. Прекалено лесно изпразваме от съдържание думите.