За нас е интересно да работим по практически ориентирани проблеми. Това разказа пред БТА проф. Павлета Шестакова, ръководител на Центъра по ЯМР спектроскопия в Института по органична химия с Център по фитохимия на БАН (ИОХЦФ-БАН).
От няколко месеца в ИОХЦФ-БАН работи нова лаборатория за спектроскопия на ядрено-магнитен резонанс (ЯМР спектроскопия). Както БТА вече писа новата придобивка включва два апарат за спектроскопия на ядрено-магнитен резонанс. Новата структура е изградена в рамките на проект, финансиран по оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж" и от Европейския фонд за регионално развитие. В него освен ИОХЦФ-БАН участват Институтът по полимери на БАН, Агробиоинститутът на ССА, и два факултета на Софийския университет “Св. Климент Охридски” - Факултетът по химия и фармация и Биологическият факултет. Координираща институция е ИОХЦФ-БАН. По проекта се работи от март 2018 г., а дейностите продължават до 30 ноември 2023 г.
Възможностите на новите апарати
Техниката е предназначена за изследване на проби в течна фаза и осигурява много голяма чувствителност на експериментите. Оборудването ще бъде използвано в рамките на Центъра за компетентност за устойчиво оползотворяване на биоресурси от лечебни и ароматични растения и отпадъци от преработката им за охарактеризиране на количествен и качествен състав. 
Екстрактите, които се изследват са сложни смеси, съдържащи голям брой вещества, изолирани от лечебни и ароматични растения, отбеляза Шестакова и допълни, че е важно те да бъдат охарактеризирани, защото трябва да се знае каква е структурата на веществата, които те се съдържат и какво е тяхното количествено съотношение.
Идеята е след охарактеризиране на екстрактите по отношение на техния качествен и количествен състав, те да бъдат фракционирани, т.е. разделяни чрез различни методи, които ще бъдат използвани в института, и това да подпомогне понататъшното идентифициране на компоненти, които имат биологична активност, разказа още проф. Шестакова. Да се оцени тази биологична активност е част от задълженията на една от партньорските институции - Факултета по биология на СУ. След установяване на биологичната активност тези вещества могат да бъдат включени във формулировки или в други композиции в системи, които съдържат биологичноактивни вещества и могат да намерят приложение в козметиката като хранителни добавки и като добавки към напитки, отбеляза още тя. Целта на работата им е създаване на продукти, които съдържат природни компоненти и са полезни за човешкото здраве и за качеството на живот. 
Работата на нашата лаборатория и на новата апаратура ще бъде свързана с охарактеризиране на екстрактите, на съединенията, които са изолирани от тях, от тяхната структура, от една страна, и от друга страна - охарактеризиране на самите формулировки, които ще бъдат създавани от колегите от Института по полимери при БАН и от Факултета по химия и фармация на СУ, обясни ръководителят на Центъра по ЯМР спектроскопия. По думите на Шестакова тези формулировки обикновено съдържат или полимери, които образуват агрегати, включващи активните молекули, изолирани от медицински и ароматни растения, или представляват гелове, които пак са на полимерна основа. Могат да бъдат и твърди или като паста формулировки, обясни професор Павлета Шестакова. Тя поясни, че всички тези формулировки могат да бъдат изследвани по отношение на техния състав и структура на компонентите. Може да се определи размерът на частиците чрез ЯМР спектроскопия, в които се включват биологичноактивните компоненти, каза тя и допълни, че големината на частиците на компонентите има отношение към съхраняването и продължителността на запазване на качеството на съответната формулировка.
Според Шестакова методът има изключително широки възможности за приложение в рамките на програмата на центъра за компетентност. Друг важен елемент е, че чрез сътрудничество с фирми да можем да предоставяме научна експертиза и да претрансферираме разработените нови методи, отбеляза тя.
Връзките с бизнеса - все още на ниво сервизна, а не научна работа
С фирмите нещата в България в момента са много сложни, обясни професорът. “Ние искаме да работим с фирми. За нас е интересно да работим по практически ориентирани въпроси. Проблемът в България е, че няма фирми, които искат да правят т.нар. "развойна дейност”, каза проф. Павлета Шестакова. По думите ѝ в световен мащаб едни от най-големите потребители на ЯМР-апаратура и ЯМР-експертиза са фармацевтичните компании. В България обаче фармацевтичните компании се занимават с производство на генерични лекарства и не развиват собствена научна дейност, което означава, че анализите, които те искат от нас са изключително елементарни и се свеждат само до извършване на експерименти, за да може да се регистрира съответният продукт за продажба, посочи Шестакова. Тя допълни, че тези експерименти изискват само снимане на съвсем обикновени, елементарни спектри, които те да могат да приложат и да ги сравнят с такива, които имат в съответната база данни или се изискват от сертифициращите органи. Това не е научна работа, това е сервизна дейност, която ние извършваме за компаниите, поясни ученият. Тези сервизни анализи не ни дават възможност да навлезем дълбоко в проблеми, които имат фирмите у нас, поясни Шестакова. Тя отбеляза, че през миналата година са имали една-единствена заявка за наистина интересна научно-приложна работа от една фармацевтична компания в България. Останаха много доволни от това, което им предоставихме като експертиза и аналитични протоколи, но това беше само една фирма, каза проф. Шестакова.
В отговор на въпрос, проф. Павлета Шестакова отбеляза, че  фирмите, биха могли да са сериозен източник на финансиране на института, но за момента те не генерират голяма част от средствата, които учените получават. “Поне засега не съм много голям оптимист в това направление. Това, на което разчитаме за поддръжката на апаратурите са проектите и нашата научна работа”, каза още тя.
Течният хелий - нестабилният елемент във формулата на новата апаратура
Разходите за поддръжката на новата апаратура са сериозен проблем, разказа професор Шестакова. Първоначалната инвестиция в двата нови апарата е около 2,5 млн. лв. с ДДС. Това обаче е първоначален разход. 
Апаратурата, специално нашата, е една от т.нар. големи научни инфраструктури, които изискват много сериозни разходи за поддръжка, обясни химичката. Тя посочи, че за работата на криомагнитите, които са част от цялата техника, е необходимо периодично да се долива в тях течен хелий и течен азот. Това са т.нар. криогенни течности, без които апаратурата не може да работи. По-страшно е, че ако не се доливат тези криотечности регулярно на период от време, който е посочен от производителя, за да осигури безпроблемна работа на апаратурата, магнитите експлозивно се деенергират и това води до сериозни щети за самите магнити, но понякога може да бъде дори опасно за лабораторията и за хората, които работят там, ако, когато се случи това нещо, вътре има човек, разказа Шестакова. Ако се окаже, че няма възможност да се прелее течен хелий и течен азот, магнитите могат да се деенергират, но за тази цел трябва да се повика съответно висококвалифициран специалист от фирмата производител, което е изключително скъпо и просто този проблем си стои, обясни Шестакова. И след това, ако се намери течен хелий, трябва да се дадат много средства отново за реенергирането на системата. Това реенергиране трябва да се направи от квалифициран инженер от фирмата, която е доставила оборудването. Това са страшно много средства, допълни тя. 
Въпросът е висящ заради сериозните проблеми в световен мащаб с единия от консумативите - течния хелий. Цената му расте значително след събитията в Украйна, тъй като един от големите доставчици на течен хелий беше Русия, която в момента не може да бъде използвана за тази цел, разказа ръководителят на Центъра по ЯМР спектроскопия. В резултат на това цената на течния хелий се повиши и регулярността на доставките е сериозно нарушена, каза тя и допълни, че някакси успяват да се справят за момента благодарение на доброто сътрудничество, което имат с двамата единствени доставчици на течен хелий в България. Обаче никой от тях не може да ни гарантира, че следващото преливане, което е необходимо, на всеки три месеца, ще се случи, каза още тя. В момента никой не може да ни гарантира доставка и всеки път сме на тръни, допълни Шестакова.
Успяхме да организираме доставка на течен хелий през октомври, следващото е през януари и в момента работим по въпроса с осигуряване на доставката, обясни тя. Ако не успеят обаче с доставките, трябва да извикат специалист от фирмата производител да изключи техниката. Ако я оставим така, тя просто ще експлодира и ще се повреди - възможно е необратимо, разказа професорът.     
Обществените поръчки - неизвестната в уравнението с доставката на течен хелий
Според проф. Павлета Шестакова другият голям проблем  е, че всъщност дори и да имат възможност за доставка, поради изискванията за обявяване на обществени поръчки за закупуване на течен хелий, те могат да изпаднат в ситуация да нямат кандидат. По думите ѝ няма кандидати за такива обществени поръчки поради факта, че фирмите не искат да се ангажират с договор, който да ги обвърже с регулярна доставка и конкретна цена. “Както ви казах, няма никаква гаранция за регулярността на доставките в световен мащаб, това не е само наш проблем. И няма никаква гаранция за това каква ще бъде новата цена”, каза проф. Шестакова и допълни, че разликата на цената на течния хелий през октомври е била с 50 процента по-висока от предходното преливане, случило се три месеца по-рано. Няма фирма, която при тези условия, да се яви на общесвна поръчка, каза тя и напомни, че в страната ни доставчиците са само две дружества. 
Проф. Шестакова разказа, че за тази година са на ръба на изискуемия по закон праг за обществени поръчки от 30 хиляди лева. Въпреки че цените растат, все още са такива, че за цялата година разходите ни за течен хелий са 29 500 лв., каза тя и допълни, че следващата година, ако продължи този тренд на цените, ще надхвърлят 30 000 лв. и тогава вече ще се изправят пред проблема с обществената поръчка, който не знаят точно как ще решат.
Това ни поставя в много лоша ситуация, защото или трябва да нарушим закона, за което управляващият орган на Оперативната програма ни следи много стриктно, или да спрем апаратурата, обясни Шестакова. По думите ѝ се налага да се намери начин да се залеят магнитите, защото алтернативата е много по-страшна. Павлета Шестакова посочи, че доставката на такива стратегически суровини е проблем, на който трябва да се намери някакво решение на държавно ниво. Или трябва да се вдигне прагът за обществени поръчки на такива стратегически суровини, или те да бъдат освободени от необходимостта да бъде обявявана обществена поръчка, защото няма друг начин да се поддържа тази инфраструктура при сегашните условия, каза ръководителят на Центъра по ЯМР спектроскопия и допълни, че тяхната цел не е да избягнат закона, защото не искат да го спазват. Просто няма как да го направим, защото няма кандидати, посочи тя.