Сравнителният анализ показва, че продуктите от индустриален коноп са все по-търсени и използвани, съответно въвеждането на по-благоприятна уредба би представлявало значителен стимул за българската икономика. Производството на индустриален коноп е изключително поради възможността културата да се отглежда изцяло без пестициди и с много малко количество вода, като същевременно се абсорбира голямо количество въглероден диоксид. Всяка една част от растението може да бъде използвана за производството на различни продукти, като оставя нулев отпечатък. Това бяха част от мотивите, които изтъкна Иван Христанов от "Продължаваме промяната" на заседанието на комисията по земеделието, храните и горите относно предложени промени в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите касаещи възможността за обработката на индустриален коноп у нас.
Според настоящото законодателство отглеждането на индустриален коноп у нас е разрешено, но не и преработката му. Това кара земеделците, отглеждащи културата, да я изнасят за преработка извън България. Според Албена Симеонова от "Демократична България" най-облагодетелствани от факта са съседните ни Румъния и Северна Македония. Тя изтъкна още, че от коноп вече се правят множество продукти, като даде за пример хартия. По думите ѝ 55 процента от хартията в Австрия се произвежда от коноп, а в Белгия процентът е над 70.
"Последният месец Народното събрание гласува доста бюджетни разходи. Смятам, че отпушването на един бизнес, какъвто е този с преработка на индустриалния коноп, ще бъде благотворно не само за инвестициите в България, не само за добавената стойност, която в момента изтича в съседни нам държави, не само за работните места и то в изостанали региони на страната, но и за републиканския бюджет на България", заяви Владислав Панев от "Демократична България".
Именно той е вносителят на единия законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Другото предложение е на председателя на комисията и член на "Продължаваме промяната" Росен Костурков, който обясни, че това, с което се различава техният законопроект, е, че е "по-елегантен, по-тесен, но постига същите цели".
Вносителите на законопроектите подчертаха, че тази законодателна промяна би имала принос в прехода към зелена икономика и изпълнението на целите по Зелената сделка.
Румен Христов от "ГЕРБ-СДС" изтъкна, че и преди са правени опити за внасяне на такъв законопроект, но те са били остро разкритикувани. Затова той апелира да се обясни много добре, че индустриалният коноп и марихуаната са две различни неща, с различен състав. Конопът е с висока концентрация на канабидиол, който не е психоактивно вещество, докато марихуаната съдържа 20 до 40 процента тетрахидроканабинол и съответно има наркотични и психоактивни свойства.
В законопроекта на Росен Костурков се предлага въвеждане на гранична стойност от един тегловен процент тетрахидроканабинол, докато в момента тази стойност е 0,3 процента. На заседанието беше подчертано, че 1 процент е в рамките на допустимите граници, регламентирани и от ЕС. Това, от своя страна, би намалило риска за земеделските производители, тъй като поради форсмажорни обстоятелства, като климатичните условия например, сортовете понякога дават отклонения и процентът се вдига над 0,3.
В тази връзка, заместник-министър Тодор Джиков, който също присъстваше на заседанието, отбеляза, че при завишаване на граничната стойност на 1 процент земеделските производители няма да могат да бъдат субсидирани, тъй като в Стратегическия план е разписано, че от подкрепа могат да се възползват единствено при стойност до 0,3 процента. Все пак общото мнение беше, че всеки ще може да реши сам за себе си какъв сорт да гледа и дали иска да взима субсидии.
Джиков сподели още, че от Министерство на земеделието ще искат контрола за преработката на коноп да не в тяхната юрисдикция, а при тях да остане единствено контрола по отглеждането. С това също всички се съгласиха.
Поставен беше въпросът за акредитираните лаборатории у нас, които могат да правят пробите, и се оказа, че към момента е една-единствена. Този въпрос остана като належащ да се вземе предвид в бъдеще.
Комисията прие двата законопроекта на първо четене и взе решение да ги изпрати на Министерство на земеделието, за да изготви нотификационни документи, преди да бъдат разгледани на второ гласуване от комисията.