„Радой Ралин беше човек, който искаше да допринесе за това да живее в общество, където всеки да може да покаже това, което може. Поетите да пишат стихове, художниците да рисуват, музикантите да свирят… Тоест, той мечтаеше за общество, което да позволи на всеки един индивид да даде своето – това, с което Господ го е докарал на земята. Затова негова най-голямата тревога и най-голяма грижа винаги е била към неосъществените хора в това общество“. Това каза синът на писателя - Кин Стоянов, по време на спектакъла „Радой Ралин – една красива грешка“, който бе представен в регионалния център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“.
Събитието се състоя по повод 100 години от рождението на сатирика. То е по идея и покана на Столична община, съобщи Кирил Калев от сцената. В спектакъла участваха още Михаил Шишков и Лина Шишкова.
„Този документален спектакъл е един разказ на Кин и мои спомени“, допълни Калев. Пред публиката бяха представени основните теми в творчеството на Радой Ралин, сред които са тези за жената, града, любовта и др. 
В „Топлоцентрала“ бяха представени аудиозаписи и архивни видеа с участието на писателя. Прозвучаха стихотворения като „Бодли“, „Капричио“, „Интермецо“, „Градски липи“, „Дочакан разрив“, „Една подробност за свободата“, „Молитва“, „Постоянна болка за Лаура“, „Реализация“, „Жестоко щастие“, „Момичето Мая“, „Химн“, „Всичко ми говори“, „Отстояние“ и „Матерните“, както и песните „Градът“, „Една красива грешка“, „Една девойка ме попита“, „Веселина“, „Вечерен тромпет“ и др.
Една от „красивите грешки“, които участниците в спектакъла обсъдиха, беше рождената дата на Ралин. В литературните енциклопедии пише, че е роден през 1923 г., коментира Кин Стоянов. „Иначе в оригиналното му свидетелство, което се пази в архива на неговия брат проф. Вълчан Хадживълчанов в централния държавен архив, където е и архивът на Радой Ралин, ясно е посочено – 23 април 1922 г.“, разказа Стоянов. По думите му, най-красивите грешки на Радой Ралин са били неговите любови.
По време на събитието участниците прочетоха и свое обръщение към кмета на София Йорданка Фандъкова и кмета на район „Средец“ Трайчо Трайков. В него те предлагат да бъде поставена паметна плоча на хърватската писателка Весна Парун в столичния хотел, в който тя често отсядала през 1960-те години.