Известният в близкото минало футболист на „Дунав“ Йордан Димитров се завърна по празниците в Русе. Оказа се, че той работи в САЩ, след като дълги години пътуваше до Швеция. Роденият преди 60 години в Кюстендил централен нападател бе един от любимците на феновете и на Аспарух Никодимов, когато легендата на ЦСКА беше старши треньор на „Дунав“. След отличния си русенски период, когато помогна на отбора да влезе в „А“ група, премина логично в тима на стадион „Българска армия“. През 1986/1987 година стана шампион с ЦСКА, по два пъти спечели купата на Съветската армия и купата на България.  После игра в португалския „Академика“ /Коимбра/, в австрийския гранд „Аустрия“ /Виена/, в един момент бе футболист и на „Шумен“. Бърз, напорист, смел, Димитров бе истински таран, каквито днес не се срещат често. Днес синът му - Йордан Димитров-младши, е основна фигура в „Дунав“ и голмайстор на отбора. Той е централен нападател като баща си. Макар че се различават по стил на игра, двамата си приличат по едно - по отдадеността към играта. Понеже се познаваме отдавна с Димитров-старши, интервюто му за“Утро“ премина на „ти“.

- Данчо, здравей! Какво правиш чак в в САЩ?
- Ами какво правя - работя!
- Откога?
- От февруари съм в Лас Вегас.
- Следиш ли какво става в „Дунав“?
- В ерата на Интернет няма как да не съм в час. Гледам клипове, части от мачове, чета. Що се отнася да българския футбол въобще, съм информиран твърде добре.
- Знаеш ли, че помощник треньорът на „Дунав“ Мартин Ковачев също като тебе е роден в Кюстендил?
- Разбира се, познавам го лично. Добро момче! Дано с Люси /Людмил Киров/ развият този отбор.
- Дани Димитров-младши бележи редовно. Наясно ли си какъв фантастичен гол реализира в мача за купата във вратата на „Арда“?
-. Гледах клипчето. Ами 
какво да кажа като баща - дано да ме надмине
и да се наслаждава на футбола.
- Как ще коментираш завършилото световно първенство?
- Логично беше титлата да намери мястото си в аржентински ръце. Аз бях за този отбор от началото на шампионата и не виждам никаква изненада, че тим с добри играчи и един извънземен Меси спечели трофея.
- Мнозина бяха отписали Меси и казваха, че няма лидерски качества, за да се равнява с играчи като Марадона. Освен това го биеха по болното място, че световната титла липсва в кариерата му.
- Е, той опроверга всички. 
Когато Господ раздавал талант, се спрял при Меси и му оставил повече, прекалено повече
Уникален футболист! Каквото и да се каже за него, ще е малко.
- Кои други отбори предизвикаха симпатиите ти?
- Хърватите! Ако изключим Лука Модрич, който едва ли ще продължи да играе за националния тим, те имат готов отбор, който да играе на ниво през следващите 5-6 години. Като територия и население Хърватска е една шепа, но хората работят с дългосрочни планове. При нас все се тъкми нещо ден за ден и накрая нищо. Колко години минаха, а ни няма на картата. А футболният пейзаж се променя. Дълги години световните финали минаваха под знака на няколко силни тима и още толкова завършени аутсайдери. 
Днес не е така - виж какво правят японците, мароканците...
Да, някои ще кажат, че всички мароканци играят в европейски отбори и какво от това! Мароко има твърде сериозни футболисти, Ашраф Хакими неслучайно е стълб в отбор като ПСЖ. Картинката на последното световно първенство говори, че днес всеки може да бие всеки и това изравняване на силите е в плюс за футбола.
- Можеше ли сочената за фаворит Франция да победи Аржентина?
- Мач с мач не си прилича, но короната вече е в Буенос Айрес. Французите имат един Килиан Мбапе, който ще наследи Лео Меси като номер 1 в света. В краката на това момче има толкова експлозия! Не съм виждал играч с такъв взривен старт. Като ракета! Тича като вятър и вече е на ударна позиция със светкавичен завършващ изстрел. А е само на 23 години. Да, всичко можеше да се случи на това световно първенство. Да вземем една Англия, на чийто отбор симпатизирам. 
Какво щеше да стане, ако Хари Кейн не бе изпуснал втората дузпа?
Може би финалът нямаше да е Аржентина - Франция. Ето как един детайл може да обърне всичко. Лично аз си мисля, че Кейн не трябваше да изпълни втория наказателен удар, но не може да бъде винен. Велики играчи като Баджо, Зико, Сократес също изпускаха дузпи.
- Германия?
- Когато немците са във форма, стават шампиони. Когато не са, завършват обикновено втори. Този път машината им нещо се повреди. Но да не ги мислим. Познавам германския манталитет и съм сигурен, че в Берлин ще вземат екстрени мерки. Немците не си губят времето в самосъжаление, а веднага почват работа. Убеден съм, че ще възкръснат като шампиони още на следващото първенство. 
Те не са като нас - много да планираме, много да говорим и резултатът накрая да бъде пълна нула
Немците действат така, че бързо налагат млади футболисти. У нас все чакаме, че еди-кой си ще стане звезда. И докато чакаме, въпросният футболист е готов вече за бенефис.
- Следиш ли какво става в ЦСКА?
- Честно да ти кажа, и аз не знам вече от кое ЦСКА съм. Иначе се чувам често с бивши футболисти и мои приятели - Методи Томанов, Ради Здравков, Любо Пенев.
- Да се върнем към „Дунав“. Какво очакваш от отбора?
- Чувам, че организацията на работа е много добра и че се налагат местни момчета. Това е хубаво. Какво да очаквам - 
истината навсякъде в живота е в многото бачкане
Даром никой не дава. Надявам се отборът да се развива, да върви нагоре и да се бори за нещо по-сериозно като фактор в българския футбол. Използвам повода да пожелая светли празници на феновете, на моите бивши съотборници, на приятелите си.
- А как се чувстваш, след като по едно време имаше проблеми със здравето?
- Добре съм, футболът ми се „отплати“ с „инвестиция“ в тазобедрените стави. По едно време почти не можех да ходя, но минах през серия, за радост, сполучливи операции.
- И сега накъде? Пак към САЩ?
- Да, през няколко месеца ще е така. Забравих да кажа нещо - 
моят племенник, синът на сестра ми, стана шампион по плуване на щата Невада
Спечели 3 златни и 3 сребърни медала. Казва се Микаел Станков и е на 8 години.
- Значи спортната кръв не става на вода.
- Да, за радост на всички роднини.