Новият брой на сп. „Българска наука“ представя няколко жени учени от различни научни сфери, съобщават от екипа на изданието. 
Авторът на статията Радослав Тодоров е разговарял с проф. Ани Пройкова - преподавател по физика в Софийския университет и ръководител на Лабораторията по високопроизводителни изчисления в София Тех Парк; проф. Лизбет Любенова - директор на научния архив на БАН, помещаващ се в централното управление на академията; Пенка Лазарова – магистър по физика в СУ „Св. Климент Охридски” и с проф. Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН, която е и хоноруван преподавател в Биологическия факултет на Софийския университет.
Проф. Ани Пройкова споделя пред „Българска наука“, че смята себе си за късметлийка, защото по времето на нейното следване във Физическия факултет е имало изключително добри и вдъхновяващи асистенти. Тя си спомня за думите на нейния колега проф. Борислав Славов, че очакванията към жените във физиката по принцип са по-малки, както от страна на преподавателите, така и от страна на родителите им и затова, ако някое момиче постигне добри показатели, то много лесно получава шанс да върви напред.
Пенка Лазарова отбелязва, че в България вече има много жени, които се занимават с наука, давайки за пример увеличаващия се брой жени ректори на университети, както и назначаването на новия заместник-председател на БАН - проф. Евдокия Пашева (този пост е заемала Вера Мутафчиева в миналото). Сред директорите на институтите в днешно време определено има много жени, като според наблюденията на Лазарова, процентът вече е леко в тяхна полза, в сравнение с този на мъжете. Тя посочва за пример и проекта  “Европейска нощ на учените”, в който също повечето участници през последните години са жени.
Лазарова е автор на множество публикации в областта на историята на физиката (включително на една книга в съавторство и на редица научни студии). Започва трудовата си кариера в БАН, но по-голямата част от професионалния й път е в Националния политехнически музей, където е главен уредник и разработва музейни образователни програми. Тя разказва пред сп. „Българска наука“, че навремето е записала да учи физика с младежката амбиция да стане българската Мария Кюри. Завършила е магистратура по атомна физика, но се е ориентирала към политехническия музей, където историята на физиката, науката и техниката се превръща в нейно хоби.
И проф. Радостина Александрова разказва, че приема работата си като хоби и се занимава с нея включително и през свободното си време, без това да ѝ тежи. Наред с експерименталната работа проф. Александрова преподава на студенти и докторанти, но това, на което най-много държи, е популяризирането на науката. За нея няма смисъл от знанията, ако те не бъдат споделени. 
В момента проф. Александрова се занимава с различни проекти в областта на вирусологията и експерименталната онкология и онкофармакология. През годините е преподавала на студенти вирусология и нейните различни варианти, като имунология, генетика, клетъчни култури, патобиохимия, също молекулярна онкология, клетъчно и тъканно инженерство, както и биология на човека. Тя работи основно по създаване на модели за проучвания в областта на онкологията – върху хетерогенността на раковите клетки, върху вирусната онкогенеза, туморна имунология и т. н. 
Проф. Лизбет Любенова от СУ обръща внимание на моралната отговорност на учения. Тя казва пред сп. „Българска наука“, че след като сме създадени по образ и подобие Божие, трябва да се държим поне малко като творци и да бъдем отговорни, за да направим тази земя собствен дом и да не я съсипваме.