Необходимо е държавата да припознае устойчивото развитие като основен приоритет, защото когато имаме национална цел и тя съвпада с целите на предприемачите, които плащат данъци, осигуровки, които се грижат за средата, в която оперират, тогава ще имаме много по-бързи успехи. Това каза Добри Митрев, председател на Българската стопанска камара (БСК) на форума Powers Summit -  иновативна платформа за градивен, оперативен диалог, лице в лице между властта, бизнеса, науката и гражданския сектор. Основни теми на форума тази година са здравеопазване, енергетика, План за възстановяване и устойчивост, предприемачество, устойчиво развитие.
Митрев отбеляза, че много български компании, особено големите, вече изпълняват целите за устойчиво развитие. Той обаче добави, че когато държавата възприеме целите за устойчивото развитие, заедно в партньорство с бизнеса, много по-бързо ще ги изпълним.
Светът се променя много бързо, бизнесът и клиентите също, и всички очакват нещо във времето, което да покаже в цялата верига стойността "устойчивост“, посочи Митрев. Той изтъкна, че устойчивото развитие е фокус за БСК. Митрев даде пример с инициативата "Пластик пакт България", на която БСК е съучредител, и която е насочена в областта на отпадъците от пластмасовите опаковки. Изтъкна и постигнати резултати - пластмасова бутилка, която е с неотделяема капачка. 
Веселина Кавръкова - изпълнителен директор на WWF България, каза, че концепцията за устойчивото развитие е невъзможно да се случи, ако не бъдат решени две основни кризи - климатичните промени и загубата на природа, природни екосистеми и биоразнообразие. Тези две кризи са неразривно свързани  и решаването им трябва да става с единен подход, посочи Кавръкова. Тя добави, че икономическата устойчивост също пряко зависи от природата и даде пример, че повече от половината от световния БВП умерено до силно е зависим от природата, а според Световния икономически форум Топ 3 от глобалните рискове за следващите 10 години са екологични – продължаващи климатични промени, катастрофични климатични събития, загуба на биоразнообразие. 
За съжаление България сериозно изостава с това да постави опазването и възстановяването на биоразнообразието от природните екосистеми като национален приоритет, да обвърже действията за него с действията за климата ясно и да създаде единно, структурирано, ресурсно обезпечено национално планиране, каза Кавръкова. По думите й наваксването на закъснението през следващия период е ключово, за което е необходимо да се мобилизират всички сектори - държавната администрация, бизнесът, научната общност, гражданските организации, обществото. 
Дарина Георгиева, изпълнителен директор на Българската мрежа на глобалния договор на ООН, отбеляза, че светът изостава с постигане на целите за устойчиво развитие. Изоставаме с 62 години от постигането на целите за устойчиво развитие в световен план, България вероятно изостава с повече, посочи Георгиева. Тя добави, че има и други тежки показатели в световен план – 31 млн. души, живеещи в екстремна бедност, 30 процента увеличаване на домашното насилие, корупция. Последните изчисления на ООН казват, че ще ни трябват между 3 милиона и 5 милиона долара годишно, за да постигнем целите за устойчиво развитие, а с пандемията и войната можем да сложим още няколко милиона отгоре, отбеляза още Георгиева. Тя изтъкна и дейността на Българската мрежа на глобалния договор на ООН за постигане целите за устойчиво развитие в образованието и околната среда.