На 22 декември на сцената на Университетския театър в Нов български университет (НБУ) ще бъде представен спектакълът „Дневникът на един луд“ по пиесата на Гогол. "След участия в редица фестивали у нас и в чужбина и 20 години след създаването си постановката се завръща, защото “малкият човек” продължава опитите си да разкъса ципата на своето потиснато его и може да полудее във всяка възраст, по думите на режисьора Валентин Ганев", съобщават от екипа на учебното заведение.
„Всеки, занимаващ се с театър, разказва нечия история с надеждата да прикове и провокира вниманието и емоциите на група гледащи. Повестта на Гогол ни даде възможност да разкажем така, както ни харесва, за смазващата сила на властта, за копнежа на едно човешко същество по най-простите неща – топлина, обич, близост, за пречистващата сила на страданието“, казва Валентин Ганев. 
В моноспектакъла участва актрисата и преподавател в департамент Театър на НБУ гл.ас.д-р Антоанета Петрова. Още в края на студентските си години актрисата избира да се потопи за своята дипломна работа в този „иначе мъжки текст“. Преди 20 години нейният преподавател по актьорско майсторство Валентин Ганев се пита дали това е възможно. 
„В процеса на това педагогическо упражнение изкристализира идеята за чиновника като особен вид зеленчук, лишен от пол, смазан от една машина, която отнема естествения копнеж за човешка близост и любов. Благодарение на отворените си сетива, вродена вътрешна пластичност и фанатично трудолюбие Антоанета Петрова постигна ярка, вълнуваща интерпретация на прословутия “малък” Гоголев човек“, казва Валентин Ганев.
“Всички ние излязохме от ръкава на Гоголевия шинел" - признава Достоевски. Поколения руски, европейски, световни писатели се прекланят пред странното, мистично, пораждащо чудовища, но и светли светове Гоголево въображение. Лудост и гениалност съжителстват на един ръб. По този опасен ръб ходи и нашето време. И акуратно вписва в своя интимен дневник безумие и просветление, жестокост и милосърдие, гибел и живот, добро и зло, война и мир... Може би някъде, някога, след нас, някой ще затвори последната страница на този безумен ръкопис? Дотогава от ръкава на гоголевия шинел ще извира човеколюбие, трескаво и самотно, болезнено и отчаяно. Но неизтребимо“, допълва Валентин Ганев.