В Дания нямаме особени природни ресурси, основният ресурс са нашите умове, заяви кметът на Кохенхаген по трудовата политика и интеграцията Йенс Кристиян Люткен на форум за децентрализацията, организиран от столичния район "Слатина" и фондация "Фридрих Науман".
На форума бе представен датският опит в дигитализията от кмета Йенс Кристиян Лютке, а от българска страна темата коментираха служебният министър по регионално развитие Иван Шишков и министърът на електронното управление в периода декември 2021-август 2022 г. Божидар Божанов.
Кметът на Копенхаген Люткен информира, че страната му, която административно се състои от 98 общини и пет региона, от 20 години има стратегия за дигитализация, приета с широк политически консенсус. Администрацията на Дания е напълно дигитализирана, с отлично развити информационни технологии. Местните власти имат големи бюджети и големи структури, решенията съответно се вземат много близо до гражданите, отбеляза кметът. Той изтъкна, че столицата на Дания Копенхаген, както и цялата страна, е напълно дигитален град. Там живеят над 600 хил. жители, което е 10 процента от населението на страната по данни към януари 2019 г., информира Люткен.
Той съобщи, че общината в Копенхаген, където са заети 45 хил. служители, е вторият по-големина работодател след въоръжените сили на Дания. Жителите на Копенхаген имат високи доходи, градът е икономически много добре развит, тъй като 50 процента от публичните разходи се осъществяват от общините. Данъците са много високи, но остават в общините и спомагат за подобряване на състоянието на градовете, подчерта кметът.
Той съобщи, че 90 процента от гражданите на Дания не получават никакви писма от властите на хартия, всичко е в цифров вид. Страната почти няма пощенски услуги. 24 часа в денонощието хората имат достъп до общинските електронни услуги. Никой в Дания не чака на опашки по гишета в администрацията, всичко се случва дигитално, информира Люткен. Той обърна внимание, че Копенхаген не получава допълнителни средства от държавата, а за да оптимизира работата си, трябва да прилага цифрови решения. Проблем е и липсата на специалисти, тъй като населението в Дания застарява, каза кметът на Копенхаген. Той цитира прогнози, според които все по-значителен ще става делът на много възрастните хора, които ще имат нужда от допълнителни грижи. Раждаемостта не е достатъчно голяма, за да запълни този дефицит, затова трябва да мислим как по-добре да използваме човешките ресурси, коментира кметът.  Дигитализацията е отговорът на това предизвикателство, каза кметът на Копенхаген по трудовата политика.
Министър Шишков посочи в своето изказване, че за разлика от Дания, България е изключително изостанала в дигитализацията и децентрализацията. Според Шишков спешно трябва да се постигне свързаност в държавата между градовете, както и свързаност на градовете с границите на страната и съответно със света. Изключително сме назад в тази посока, коментира Шишков. Пловдив и Стара Загора се развиха много добре заради магистрала „Тракия“, но Северна България изостава, коментира той.
Божидар Божанов каза, че България, макар и изостанала в процеса на децентрализацията и дигитализацията, в последната една година е постигнала напредък. Бившият министър информира, че в началото на 2023 г. предстои да заработи мобилно приложение, с което всеки гражданин ще може да ползва електронни услуги, включително и общински. Това ще позволи и гражданско участие, тоест  определени средства ще могат да се насочат за инвестиции от самите жители на района. Те ще участват в разпределението като покажат как биха искали да се харчат техните пари, поясни Божанов. Електронните услуги, макар и на пръв поглед "да се бият", всъщност работят много добре, посочи още той и поясни, че става въпрос за една електронна система, която се администрира централно, но всяка община получава свой сегмент и може да дефинира в системата собствени специфики без да трябва да инвестира и поддържа сложни IT системи. Като пример той даде регистъра на общинската собственост в Министерството на регионалното развитие, в който всяка община участва.