“Румъния и България не бива да се делят нито в културен, нито в икономически, нито в международен план”. С тези думи ме посреща директорът на Националния исторически музей в Букурещ - Eрнест Оберлендер Търнувяну. В разговора ни на румънски се прокрадват цели български изречения. “По времето на Чаушеску редовна ловяхме българска телевизия. Оттам научих езика. Днес много ми помага, за да изследвам вашата история”, споделя за БТА Търнувяну. 
Той информира, че музеят има планове да възстанови сътрудничеството си с Българската академия на науките след дългогодишна пауза. Началото вече е поставено с изложбата “Съкровището от Свещари - златото на траките южно от Дунав” на Националния археологически музей при БАН, която в момента гостува в румънската столица. Тя представя тракийското златно съкровище от Голямата (Омуртагова) могила край с. Свещари, открито на 7 ноември 2012 г. Предметите включват женски бижута, апликации към конска сбруя и желязна юзда. 
“Изложбата "Съкровището от Свещари" представлява материализирането на едно красиво сътрудничество, което желаем да бъде дълготрайно с Националния археологически музей при БАН. Едно от съкровищата, допринесли за създаването на образа на тракийското археологическо наследство е представено за първи път в музей в Румъния”, информира Търнувяну. 
Само един етаж над изложбата с българска следа, друг проект е посветен на света на даките и на зората на европейската култура и цивилизация. “Това е най-голямата синтетична изложба, посветена на цивилизацията на гетите и даките, реализирана през последните 25 години, с усилията на 45 музейни институции от Румъния и Република Молдова”, добавя директорът на Националния исторически музей в Букурещ. Изложбата е структурирана хронологично в шест различни секции и показва керамични предмети, оръжия, златни и сребърни накити. 
“Сред някои от най-интересните експонати са релеф на изображение на гладиатор на име Херкуланиус, изработен от римски войник; ритуален шлем от злато, намерен от деца при игра; сърповиден меч, използван в битки от даките. Острието му можело да разреже човек на две и за да се предпазят, римляните слагали върху шлемовете си кръстообразни елементи от стомана”, разказва за БТА Ернес Търнувяну. 
Експонатите не са свързани само с лов или война. Сред тях посетителите могат да видят дори праобраза на една от първите настолни игри, наподобяващ “Не се сърди човече”.
Изложбата може да бъде разгледана до март 2023 г. в сградата, в която някога се е подвизавала Централната поща. “Това е била най-голямата сграда, проектирана и построена от румънец. До 1950 г. тя е била и най-скъпата. Струвала е 6 милиона златни леи. Тогава те са били равни на 6 милиона златни лева. Тогава валутите на нашите страни са били равни”, добавя Търнувяну.