Почти седем години след като официално внесе молба за присъединяване към ЕС, Босна и Херцеговина най-сетне получи единодушната подкрепа на 27-те  ръководители на държави и правителства да се присъедини към блока, но сега западнобалканската страна с население 3,3 милиона души трябва да извърши реформи, съобщава Европейският нюзрум (ЕNR), част от който е БТА.
Европейският комисар по разширяването Оливер Вархей заяви, че решението на Съвета изпраща много ясно послание към гражданите на Босна и Херцеговина, че Европейският съюз застава зад страната.  Той добави, че сега е необходимо Босна и Херцеговина  да прояви готовност да изпълни поставените по-рано условия. Условията, споменати от Вархей, са 14 ключови реформи, които Европейската комисия постави пред Босна и Херцеговина през май 2019 година. Те включват реформи в няколко области като демокрация, върховенство на закона и публична администрация. 
Ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел заяви в кулоарите на срещата в Брюксел, че това е добър повод  ръководството на Босна и Херцеговина да прокара реформите. Това е възможност страната наистина да тръгне по европейския път. Това е много важна стъпка за Босна и Херцеговина и за целия регион, заяви Борел.
Политическите коментатори в Босна и Херцеговина смятат, че ЕС е трябвало да предостави на Босна и Херцеговина статут на кандидат едновременно с повечето други страни от Западните Балкани. Това можеше да спомогне за разрешаването на множество вътрешни проблеми в страната. Например правителството на Република Сръбска поддържа тесни икономически и политически връзки с Москва, а липсата на статут на кандидат за членство в ЕС само благоприятстваше нарастването на руското влияние в страната.
Статутът на кандидат също е ясен сигнал към политическите структури в Босна и Херцеговина, които сега имат пълен мандат да извършат възможно най-много реформи и да покажат на своите избиратели, че споделят тяхната визия за бъдещето на страната в ЕС.
Имаше много съмнения относно това от страните членки, както и от Европейската комисия, но мисля, че в крайна сметка успяхме да докажем с аргументи, че Босна и Херцеговина е постигнала значителен напредък във времето, заяви държавният секретар на външното министерство на Словения  Марко Щуцин.
Фарис Кочан, изследовател в Центъра за международни отношения към Люблянското училище по бизнес и икономика, смята, че Словения е изиграла важна роля за решението, тъй като се възприема, заедно с Хърватия и Австрия,  като държава членка на ЕС, която представлява един вид  мост между ЕС и Западните Балкани заради собствената си история. В този контекст беше важно Словения, заедно със своите партньори, по-специално Австрия, но също и Хърватия, да постави Босна и Херцеговина на първо място в дневния ред на ЕС, добави той.
Европейският нюзрум (ЕNR) е проект за сътрудничество между информационни агенции от цяла Европа - dpa, AFP, AGERPRES, ANSA, APA, ATA, Belga, BTA, EFE, Europa Press, FENA, HINA, MIA, PAP, STA, Tanjug, TASR и UKRINFORM.