Тунизийците гласуват утре за парламент, който е без реални правомощия. Вотът е бойкотиран от опозицията. Изборите са последният елемент от изграждането на така наречената "хиперпрезидентска система" в страната, подето от държавния глава Каис Сайед, завзел властта миналата година.
Новото законодателно събрание със 161 депутати ще замести онова, чиято работа Сайед замрази на 25 юли 2021 г. след месеци на парализа на политическата система, действаща след свалянето на диктатурата на Зин ал Абидин Бен Али в началния етап на Арабската пролет през 2011 г.
Докато тази парламентарна камара (разпусната в крайна сметка през март) бе полюс на властта с широки прерогативи, новоизбраната след втория изборен тур,  който вероятно ще бъде произведен  февруари или март, ще разполага с твърде ограничени пълномощия според новата конституция, наложена през лятото от Сайед чрез референдум, на който имаше рекордно ниска избирателна активност (тогава около 70 процента от гласоподавателите не гласуваха).
"Целта е да се реализира един дневен ред, определен веднага след завземането на властта от Сайед и "да се финализира процесът, започнал на 25 юли", обяснява за АФП политологът Хамади Редиси.
Този парламент няма да има големи пълномощия, тъй като няма да може нито да назначава правителство, нито да гласува вот на недоверие, защото на практика ще е невъзможно да се осигурят всички условия за това, изтъква Редиси.
При това според новата конституция всеки законопроект трябва да бъде представен най-малко от десетима депутати, а текстовете, внасяни от президента, ще имат предимство.
Нов мажоритарен вот в два тура заменя гласуването по партийни листи и участието на кандидати без заявени пристрастия намалява влиянието на политическите партии.
Търсеният ефект – въпреки всички недостатъци и пропуски в тези избори - е да бъде засилена легитимността на президентската институция", продължава Редиси, според когото изборите ще създадат един непредставителен и неовластен парламент.
"Парламент без жени"
Почти всички политически сили и на първо място ислямистката партия "Ан Нахда" - възприемана като черната овца от президента и доминирала в продължение на десетилетие в разпуснатия парламент - сега бойкотират вота, говорейки за "държавен преврат срещу Революцията", сътворила единствената истинска демокрация в арабския свят. 
Могъщата профсъюзна централа Генерален синдикат на труда, която реши да не говори за завземане от страна на Сайед, без да има доказателства за това, нарече тези избори безполезни.
По думите на Редиси вотът създава и "проблем с представителността", доколкото има само 122 жени между всичките 1058 кандидати, повечето от които са непознати на широката публика.
Според Тунизийската обсерватория за демократичен преход половината са преподаватели (около 26 процента) или чиновници от среден ранг (близо 22 на сто).
Един от залозите на тези избори е избирателната активност, която се очертава според експертите да бъде твърде ниска в страната с почти 12-милионно население и с над 9 милиона регистрирани гласоподаватели. 
Млади хора споделиха за АФП, че чувстват, че тези избори, чрез който ще бъде избран един "марионетен парламент", не ги засягат, и, че нямат "никакво желание да знаят каквото и да било за кандидатите".
Частните радиа и телевизии отразиха това хладно отношение на избирателите.
"Събитията на политическата сцена вече не ме интересуват, нямам вече доверие никому. Страната върви от зле на по-зле!", заявява пред АФП Марва Бен Милед, 53-годишна бизнес дама.
В името на принципа за равни шансове изборният закон забранява на кандидатите да говорят пред чуждестранни медии.
В социалните мрежи има немалко подигравки с някои от тях. Един е изобразен седнал на трапеза, с пура в уста и вдъхващ аромата на жасминов цвят, а после го виждаме да дава пари на двама музиканти и те се впускат скандират лозунги в подкрепа на Сайед.
През последните дни президентът все по-често се явява на обществени места – веднъж за да вдъхне спокойствие на търговците от Медината на Тунис (историческия квартал на столицата, б. пр.), друг път за да открие някой инфраструктурен обект.
Хората в страната обаче са загрижени главно от периодичната липса на мляко, ориз или захар, също и от почти 10-процентната инфлация, докато тънещата в дългове страна не може да се измъкне от криза, изострена заради КОВИД-19, а и заради войната в Украйна.  (БТА/Андрей Шарков)