Великденското математическо състезание тази година беше особено. Не защото се проведе за 20-ти пореден път, а заради една от медалистките - Есин Дауд. За първи път на сериозните и практични математици им се наложи да погледнат с други очи на организационната си работа и да намерят начин, по който да осигурят задачите на незрящата си участничка. Те успяха - направиха всичко, за да има това дете шанс да покаже колко много знае и как безгрешно смята. Нещо повече - превърнаха тържеството по награждаването в истински празник за победителката сред вторите класове и я накараха да се чувства звезда под аплодисментите на публиката. Есин получи традиционната грамота, медал и особено поздравление, написано на брайлово писмо - с релефни точки в комбинации. Заслугата за това е както на Стефка Караколева, председател на Съюза на математиците в Русе, така и на екипа от специалисти в Русенския университет, включил се в тази истински благородна кауза - да направят детето щастливо.
На тази незабравима и вероятно изпълнена с прекрасни вибрации за Есин церемония до нея бяха мама Бени, татко Севи и ресурсната й учителка Ани. Липсваше само сестричката й Суна. С тях момиченцето споделя всеки ден от живота си, който започва на 15 май 2003 година. Тогава в русенския АГ-комплекс се раждат близначките Есин и Суна, всяка по 1,4 кг.
Децата са недоносени и са поставени в кувьоз
Комбинацията от жизненонеобходимия им кислород и тяхната незрялост се оказват фатални за зрението им и двете получават ретинопатия. Сестричките са с увредени очички, а Суна е и с детска церебрална парализа.
Това е уводът. Истинската история е за борбата и неописуемото щастие при всяка малка победа - за живота и в живота.
Имената им са избрани според традициите и всяко като орис витае над момиченцето си. Суна означава висока и стройна, а Есин - вдъхновение. За да стане висока и стройна обаче, на Суна й се налага да изтърпи десетки операции на крачетата и ръчичките. Все още е в инвалидна количка, но всички вярват, че някой ден ще стане от нея и ще бъде наистина висока и стройна девойка. Есин е вдъхновението, което кара лекарите да продължават с усилията си да възстановят зрението й - седем пъти в Белгия и четири в Русия. Българските опити не ги броят отдавна.
Двете са ученички в ОУ „Тома Кърджиев“. На Суна й е по-мъчно в уроците, тя трудно проговаря, едва се изправя. С Есин нещата са по-различни и тя е усърдна в уроците. До нея почти неотлъчно са майка й и Ани - тифлопедагогът Анета Петкова. Всъщност учителката е тази, която повежда Есин в страната на Брайл и й
разкрива чрез пръстчетата й красотата на света
Еси е само на 4 годинки и е в детска градина „Зора“, но желанието й да учи дава резултати веднага. Първо започват с уменията мъничето да се облича, да различава коя е предната част на дрехата и коя задната, учат я да се храни, да налива течности в чаши - все неща, които обикновено хората вършат механично, без дори да се замислят. После идва ред на четмото и писмото. Комбинациите от шест точки, също като доминото, означават една буква, цифра или препинателен знак. Вече е стигнала до там, че пише безгрешно и на английски език с Брайловото писмо. За задачите е отделна тема - там аритметиката се случва в главицата й и само в дългите изрази се налага записване. Геометрията е новото предизвикателство, но и там нещата стават пак с точките и релефа от шилото. Друг е въпросът, че машина за Брайл не се полага на незрящите хора и семействата са принудени да заделят около 1200 лева за собствена.
Ани отваря прозорците на знанието на още осем деца в Русе. Използва за всяко различен подход според увреждането на зрението. На Есин то е в четвърта степен и
тя различава само светлина и тъмнина
Нищо друго. Знае, че е красива, иска да е стройна и като всяко момиченце на нейната възраст пази диета, за да е елегантна. Естествено има приятели и слуша модерна музика. Победителката в математическото състезание ходи на уроци и по народно пеене. Мечтае да се срещне с любимия си изпълнител Орхан Мурад - също незрящ като нея.
Искам да му кажа, че много хубаво пее и аз мечтая да съм като него, признава Еси и се вълнува, че такава среща все пак е възможна. Дори планува заедно да изпеят част от репертоара му, като със сигурност ще започнат с „Не тъгувай“, ще продължат със „Слънце мое“ и ще стигнат до „Обичам те още“. Докато очаква срещата с любимата си звезда, момиченцето репетира заедно с дядо си в караоке версии на хитовете.
Ако за пеенето и ученето някак има обяснение как се случват, то за
играта на шах от незрящи хора
сигурно ще е трудно да се разбере напълно от читателите на тези редове. Заслугата за това отново е на Ани, която е намерила специален шах, в който черните квадратчета са малко по-високи от белите, а на всяко от 64-те полета има дупчици за забождане на фигурите. Двете „армии“ се отличават по това, че черните имат на върховете си малки топчета. Оттам нататък въображението и мозъкът правят всичко.
Към умното и будно момиченце проявяват интерес педагозите от специализираното училище за деца с нарушено зрение във Варна, но родителите й не могат да си представят, че ще се разделят. Затова избират да остане в Русе. В училището не срещат никакви проблеми нито със здравите деца, нито с техните родители. Дори напротив - получават подкрепа и най-важното - обич. Благодарни са на всички, особено на класната им Милка Маринова. Явно решението им е било правилно, защото Есин вече има планове за бъдещето - типични като за дете от втори клас, което е наясно, че намеренията му са временни, за днес. Иска да стане
учителка като Ани или фелдшер като дядо си
не изключва възможността да е полицай, но пък толкова й е интересно какво работят журналистите. На първо време планът е да завърши седми клас и да кандидатства в СОУ за европейски езици. Харесала го по време на състезанието по математика и усетила добрата атмосфера там.
За интелектуалното развитие на децата голяма роля има тате Севгин. Той всяка вечер е при дъщерите си с книга в ръка - енциклопедия, художествена литература или митология. Чете им и отговаря на всички любопитни въпроси. Въображението на децата е толкова богато, че за всяка дума те са успели да изградят свой образ. Ако за здравите е много лесно да кажат кой цвят е синият, кой червеният или зеленият, то за незрящите тези краски са свързани с усещания - аромат на трева за зеленото, парещото за червеното, топлото като слънцето за жълтото, тъжното за черно и така нататък във фантазията на сетивата. Сигурно е едно - лошите хора винаги са грозни.
Първото спечелено състезание може да има своите следващи победи само тогава, когато съжалението даде път на разбирането. Точно така Есин успя да се справи блестящо с математическото предизвикателство. А специалното поздравление с шестте брайлови точици ще й дава кураж да продължава напред към мечтите си.