Социалните мрежи са част от нашата природа. Това каза доц. Симеон Василев по време на представянето на монографията си “В спиралата на споделянето. Медийно съдържание и социални мрежи”. Според журналиста тази тема със сигурност ще бъде изучавана и от бъдещите изследователи.
Премиерата на книгата му се състоя във Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. На събитието присъстваха ректорът на университета проф. Анастас Герджиков, директорът на Дипломатическия институт Таня Михайлова, проф. Огнян Герджиков, доц. Стела Ангова, Михаил Миков, Диляна Кирковска и др. Водещ на представянето беше проф. Иванка Мавродиева.
Изследването на Симеон Василев се фокусира върху противопоставянето между традиционните медии и социалните мрежи. Авторът разглежда споделянето като медийно средство и инструмент в ръцете на четвъртата власт.
Според проф. Маргарита Пешева най-добрите условия за социален диалог се  създават от спиралата на споделянето. Книгата трябва скоро да бъде преведена и на английски език, посочи проф. Лилия Райчева. Тя съобщи, че за създаването на монографията авторът е използвал над 400 разноезични източника. 
„Най-опасно е да пишеш за това, което в момента се случва. Книгата е пример за това. Тази научна стратегия е опасна в нашето време, когато всичко се сменя с неочаквана бързина“, коментира доц. Александър Донев от Института за изследване на изкуствата в Българската академия на науките (БАН). Въпреки това той изрази мнение, че това няма да се случи със „Спиралата на споделянето“.
Доц. Симеон Василев е журналист. Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, където и работи по-късно. Специализира германистика в университета „Мартин Лутер“ в Хале, Германия и журналистика в университета в Кардиф в Уелс. Работил е в БНТ като международен редактор, зам.-директор „Новини“ на Канал 1, програмен директор на Канал 1, политически коментатор, директор „Информация“ и кореспондент в Бон и Берлин.
Доц. Василев е автор на книгите „Световният гамбит“ (2001 г.), „Глобализираният абсурд“ (2003 г.), „Версия „Международна политика“ (2005 г.) и „Дописки от хаоса на времето“ (2020 г.).