Цигуларят Веселин Демирев се завръща в родния си град Варна за празничен концерт „С музиката на Щраус“ на оркестъра на Държавната опера и певицата Илина Михайлова. Събитието ще има три издания - на 16 и 17 декември от 19.00 ч. и матине във втория ден от 11.00 ч. Демирев ще бъде този път освен солист и диригент на оркестъра. Той работи като концертмайстор на Симфоничния оркестър в Олборг, Дания от 2010 г. От януари 2018 г. е и гост-концертмайстор на оркестъра на Кралската опера в Мадрид. Работил е и в САЩ като инструменталист и преподавател.
Преди концертите във Варна разговаряме с него за усещането от родния град, за силата и отглеждането на таланта и значението на темперамента. 
Вие ли избрахте програмата за концертите „С музиката на Щраус“? Как се чувствате в ролята и на диригент и как работите с оркестъра? 
- Идеята за концерта е на Варненската опера, откъдето се свързаха преди четири месеца с мен и ме попитаха ще мога ли да направя новогодишните концерти като дирижирам и изпълнявам солови произведения. Аз се съгласих, защото това е много сладко предизвикателство. Миналата година свирих с оркестъра Годишните времена на Вивалди и на Пиацола, а сега ще изпълня като солист „Медитация“ от операта „Таис“ на Масне и една разкошна пиеса, която в оригинал е за глас и оркестър - „Естрелита“ (в превод „Моята малка звездичка“) от мексиканския композитор Мануел Понсе. В програмата, която избрах, има чардаши, валсове, популярни произведения от Йохан и Йозеф Щраус, Франц Лехар, Имре Калман, Жул Масне и Николо Паганини. Надявам се да се хареса на публиката. За първи път работя с целия оркестър, тъй като миналата година свирих само с щрайха. Смятам, че е на ниво, макар и малко уморен в момента, което се усеща, но има и голямо желание за тази приятна за свирене програма. 
Как Ви се струва Варна, когато се връщате? Правите ли сравнения с младостта си в родния град? 
- Това е една сериозна тема. Виждам все повече хора да ходят с наведени глави и да гледат в плочките, вместо да се усмихват. Децата не играят по улиците, както правехме ние навремето, гледат си телефоните, не си общуват. Странно е. 
Не е ли така навсякъде по света? 
- Не, затова казвам, че е голяма тема. Нещата са навързани, има го ефектът на доминото. Когато няма правителство, което да мисли за хората, какво да се очаква? Явно нещата не работят и това се задълбочава, става по-зле. Чувам хората как говорят, сякаш няма никакво добро бъдеще. Стават по-затворени в себе си, по-депресирани. Има много негативизъм и това ми прави впечатление. 
Кога успявате да се приберете у дома, поддържате ли връзка с Варна, имате ли време да оставате тук по-дълго? 
- Лятно време съм във Варна, но не повече от три-четири седмици, когато съм в отпуск. Много обичам да ходя и на планина. Зимата идвам само за концерти, рядко прекарвам Коледа тук. 
Вие сте музикант, който много рано се е качил на сцената. Свирите от тригодишен, на девет сте избран за участник в Първата детска асамблея „Знаме на мира”, на 15 печелите първа награда и наградата на публиката на Националния конкурс „Светослав Обретенов“. Не се ли уморява един артист, когато кариерата му започне от детските години? Как я поддържа продължително в този случай? 
- Да си кажа честно, понякога има умора, но аз успявам да балансирам между работата и концертите, които правя през годината. Когато живеех в Щатите, беше лудница, защото се бях хвърлил на много места едновременно заради парите и нямах време за абсолютно нищо, тогава наистина бях уморен. Сега е много по-добре, имам хубава стабилна работа в Дания, която ми дава повече време за солови концерти с различни оркестри. Не живея в хотели и самолети като други мои колеги, които постоянно пътуват. Не целя и не търся такава кариера, имам семейство и искам да прекарвам с тях колкото може повече време. 
Трудно ли е за детето - музикант, което се изявява по време на своето съзряване? 
- Трудно е след определена възраст. Аз например за малко да скъсам с цигулката заради топката. Израснал съм в центъра на Варна, където се събирахме връстници от пет големи блока да ритаме. Сега не виждам такова нещо. Когато разбрах, че заради цигулката не ми остава толкова много време за футбола, ми беше трудно, защото много ми се играеше. А цигулката не е инструмент, с който можеш да отбиеш номера, да посвириш 15 минути и да кажеш, че си готов, така нищо не се получава. Спряха ме една година от уроци, но тогава имах една разкошна преподавателка - Анна Ковачева, която ме спаси да не се разделя с цигулката и настоя да продължа. Баща ми се съгласи и така стана. Разбира се, трудни са и часовете, които прекарваш в репетиции. Цигулката е труден и капризен инструмент. Минават около седем години, преди да изкараш нормален звук от нея. Не е като при пианото - вдигаш капака, започваш и всичко е там. 
Може ли човек да развива дарбата си, или тя е само от Бог? Вярно ли е, че талантът е само пет процента, а останалото е труд? 
- Според мен по-скоро са до седемдесет процента труд, но ако нямаш дар от Бога, ще станеш музикант, който няма да се отличава като индивидуалност. Талантът също се развива и това може да става до безкрайност, зависи колко се занимаваш и колко е отворено съзнанието ти сам да се опознаваш. Човек трябва да опознае своя талант, който не е просто даденост. Това е едно общуване със себе си през цялото време, в което трябва да си вярваш. Започнеш ли да се съмняваш дали нещата са правилни, или не, най-вероятно не ги правиш добре. 
Има ли специфика при музикантите на различните континенти? Има ли значение къде е роден артистът? 
- Хората се различават само по темперамент. В Дания, където живея, е като безкраен курорт. Хората са изключително спокойни, нищо не може да ги раздразни. В Испания пък, където ходя често, направо им ври кръвта. Хубави хора, щастливи, засмени, но много бързо сменят настроения. При скандинавците това го няма. 
В какво се състои силата на българските артисти? 
- Ние имаме природна даденост. С каквото и изкуство да се захванем, все сме на световно ниво. 
Веселин Демирев е роден на 1 януари 1969 г. във Варна. Завършва местното Средно музикално училище „Добри Христов“ в класа на Анна Ковачева, след което е приет на първо място в Държавната музикална академия в класа на доц. Дора Иванова. През годините на обучение е работил с Георги Бадев, Боян Лечев, Йосиф Радионов, Минчо Минчев, Ифра Нийман, Яр Клес, Едуард Шмидер.1993 г. заминава на специализация в Далас, САЩ, където преподава цигулка, камерна музика и оркестрови трудности четири години. Бил е концертмайстор на Нов симфоничен оркестър, София, Плано, Тексас (1994-2009) и на Галисийския оркестър в Ла Коруня, Испания (2007–2009).  През 2010 г. печели концертмайсторската позиция на Симфоничния оркестър в Олборг, Дания, където работи и досега. Свири като солист камерна музика и провежда майсторски класове в Австрия, Нидерландия, Италия, Испания, Дания, Франция, Мексико, Япония и САЩ.