Европейската централна банка (ЕЦБ) може да реши да забави темпа на увеличение на лихвите на заседанието си в четвъртък (15 декември), водена от надеждата, че кривата на инфлацията се доближава до пика си, предаде Франс прес.
ЕЦБ извърши от юли насам безпрецедентно затягане на паричната си политика, повишавайки лихвата с общо 2 процентни пункта заради ръста на разходите за електроенергия вследствие на войната в Украйна.
Заседанието на Управителния съвет на ЕЦБ трябва да сложи край на "първата половина от нормализиране на паричната политика след няколко години на много ниски ставки", според шефа на "Банк дьо Франс" (Banque de France) Франсоа Вилероа дьо Гало.
Той настоява за по-ниско повишение на лихвата - с 0,50 пункта, след два скока от по 0,75 пункта през септември и октомври, които показаха решимостта на ЕЦБ да се справи с увеличението на цените.
Инфлацията в еврозоната e намаляла през ноември до 10 на сто спрямо 10,6 на сто през преходния месец благодарение на успокоението при повишението на цените на електроенергията.
"Вероятно сме близо до пика на инфлацията", заяви предпазливо главният икономист на ЕЦБ Филип Лан в интервю за италианския вестник "Милано финанца".
Дори ако незначителното понижение на инфлацията "говори малко за влиянието на повишението на лихвите до този момент", то поне би могло да направи "други джъмбо увеличения не толкова спешни" , зави икономистът от Ай Ен Джи (ING) Карстен Бжески. 
При сценарий с повишение на лихвата от 0,5 на сто, който се поддържа от по-голямата част от икономистите, то референтният лихвен процент по депозитното улеснение ще нарасне до 2 на сто.
ЕЦБ може да последва примера на Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ, което ще заседава в сряда (14 декември) и може да забави темпа след четири последователни увеличения с 0,75 на сто. 
Някои "ястреби"  в ръководното тяло на ЕЦБ обаче не крият желанието си за нов скок от 0,75 на сто. 
Влиятелната членка на Изпълнителния и Управителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел определя като "ограничен маржа, позволяващ да се забави темпа на парично затягане". 
Повишението на цените продължава да е твърде далеч от средносрочната цел от 2 на сто, заложена от опекуните на еврото.
Финансовата институция ще продължи да вдига лихвите, дори рискувайки да блокира още повече икономиката на прага на евентуалната зимна рецесия.
Според експертите забавянето на дейността няма да е достатъчно само по себе си, за да се понижат цените.
За да вземат решения, 25-те страни членки на Генералния съвет ще разполагат с нови подробни икономически прогнози до 2025 г.
Инфлацията "ще остане доста над 2 на сто през 2023 и 2024 г." заради повишението на заплатите, за да се компенсират загубите на покупателната способност заради енергийната криза. Това прогнозира Ерик Дор, директор по икономически изследвания във висшето бизнес училище IESEG в Париж.
Бюджетните субсидии за домакинствата и компаниите също вероятно ще поддържат силно търсене и следователно ще доведат до инфлация.
Тази помощ означава, че еврозоната "е по-добре подготвена от предвиденото за студения сезон", според Холгер Шмидинг, икономист в "Беренберг" (Berenberg), който предвижда чувствително възстановяване на дейността след излизането от "ясно изразена рецесия" тази зима.
Пазарите очакват също да видят как ЕЦБ ще определи програмата си за "количествено затягане" - тоест съкращаване на обема на дълга с над 5 трилиона евро, което ще започне през идната година.
ЕЦБ ще действа "много предпазливо и постепенно, за да проучи какво ще е влиянието върху пазарите", най-вече върху лихвените проценти по заемите на най-уязвимите страни в еврозoната.