„Локомотив“ /Русе/ завърши сезона на последно място в Североизточната Трета лига с актив от само 3 точки. В този тим играе ярко отличаващ се футболист - 39-годишният капитан на отбора Живко Парашкевов. Биткаджия, лидер, горещо сърце, човек, на когото може да се вярва - това е Жиката, който се върна в отбора през есента и все така печели симпатии с борбеността си. Но защо младият тим е на дъното? Парашкевов бе точен да говори за „Утро“ с присъщата си като на терена смелост.

- Живко, какво е като се обърнеш назад?
- Помня първите тренировки при Ремзи Нуриев. Бях рожба на „Дунав“. После така се случиха нещата, че в повечето време време бях част от аматьорския футбол. Има и причини - контузиите не ме подминаха, правиха ми операции на коленете, минах през сложен период. Любовта ми към футбола обаче остана, при това никога не съм излизал на терена за пари. В „Локо“ съм за втори път - първо, когато старши треньор беше Ивайло Кирилов. Записах три сезона, бях в този отбор и заради Борислав Богомилов, лека му пръст. И даже - нищо че съм дефанзивен халф - станах голмайстор с 12 гола. После пак дойдоха контузиите. В сегашния „Локомотив“ съм по покана на председателя на клуба Явор Кирилов и старши треньора Свилен Касабов. Те имаха визията да направят отбор от русенски футболисти, а опитни хора като мен само да помагат. Реших, че наистина мога да съм полезен.
- Добре, но защо „Локо“ е на последно място само с 3 точки? Гледах мача ви с „Дунав 2“, не бяхте по-слаби, дори имахте по-сериозните голови възможности. „Дунав 2“ обаче събра добър актив, а вие кретате на опашката?
- Все нещо не достига. Факт е, че тренираме по два пъти в седмицата, но така е и с повечето отбори в Трета лига.
И не е само в този мач. Ние пропуснахме много други шансове за печелене на точки. Не искам да критикувам никого, но младите момчета трябва да дадат повече от себе си. Аз съм на 39 години. Спазвам хранителен режим и никога не съм се изтъквал като звезда. Не виждам същото отношение при някои младежи. Футбол се играе не само с талант, а с много сърце и душа. Непрекъснато им говоря в съблекалнята, че трябва да променят манталитета си, ако искат да оставят следа. А в „Локо“ има талантливи момчета. И аз искам да разпусна с приятели, да пием по нещо, но винаги имам едно наум и се ограничавам.
- На фона на тези 3 точки как виждаш пролетния сезон пред твоя отбор?
- Оптимист съм. Не отписвайте „Локомотив“! Ще оцелеем. Нуждаем се от малко късмет. С три-четири попълнения ще ни бъде. Казвам го с убеденост на 100 процента.
- Каква е твоята прогноза за развоя на световното първенство /разговорът ни с Живко беше проведен преди снощния полуфинал Аржентина-Хърватска/.
- Аз съм за аржентинците! Но погледнете какви играчи имат хърватите - като почти моя набор Лука Модрич! Този човек прави чудеса на тази възраст. Какъв е изводът - няма млади и стари. Има можещи и неможещи. Това повтарям и на младите ми колеги в „Локомотив“.