Ден преди полуфиналния мач между Франция и Мароко на Световното първенство в Катар, Хишем Саяди се чувства раздвоен в каква посока да бъде неговата лоялност. Хишем седи пред спортната зала в южното парижко предградие Корбей Есон – мястото, където селекционерът на Мароко Уалид Реграги е започнал да играе футбол. Хишем Саяди е на 29 години, облечен с фланелка на Пари Сен Жермен и признава, че по всяка вероятност ще подкрепя Мароко, пише в репортаж на Лaйли Фуруди от агенция Ройтерс.
"Реграги е от тук, той е играл на терените, на които ние сега играем футбол. А също така води и африкански отбор. Това е историческо, казва младият мъж, определяйки себе си и като французин, и като алжирец. И продължава: "Но да бъда срещу Килиан Мбапе просто ме убива".
Корбей Есон се намира на 30 километра южно от Париж, а Реграги след първите стъпки тук продължава кариерата си в Аячо, Дижон и Гренобъл, както и става национал на Мароко в периода 2001-2009.
На Световното първенство Мароко победи Белгия, за да оглави своята група, а след това последователно елиминира Испания и Португалия, превръщайки се в първият африкански и арабски отбор на полуфинал. В квартала Монконсе, където е роден Реграги, високи сгради обграждат въпросната спортна зала, а преобладаващото впечатление е на затворени магазини. Повечето жители са от африкански произход и признават, че "сърцата им се люлеят" в емоциите, а и те самите седят на два стола. Много хора утре ще се изправят в мача срещу приятелите си.
На терена също ще има подобен сблъсък – Килиан Мбапе ще играе срещу един от най-добрите си приятели Ашраф Хакими, заедно играли в Пари Сен Жермен. Реграги пък е играл за Гренобъл през 2008-а година с младия тогава Оливие Жиру.
Има някакво усещане за реванш от Мароко и другите африкански страни срещу бившите колониални сили, включително срещу собствените си метрополии. Мароканците се справиха с Испания, контролирала част от територията, а в момента все още разполага с два анклава на африканска земя – Сеута и Мелиля. Сега идва ред на Франция, която дава независимост на мароканците през 1956-а година.
Тези, които са познавали Реграги като дете в Корбей Есон, казват, че той постоянно играел футбол, пътувал с влакове за мачове и че въпреки че не бил най-добрият сред връстниците си, той бил най-решителният.
И понеже за него футболът е всичко, от професионалните си заплати в Дижон и Аячо е плащал билети на момчета от неговия квартал да пътуват, за да гледат и да го подкрепят. Въпросният Саяди също е пътувал като малко момче.
И сега той продължава тази традиция, тъй като изпрати самолетни билети за майка си и някои от най-добрите приятели, за да пътуват до Доха. И винаги е искал и останалите да правят така, просто защото така се стяга общността и подкрепата става още по-силна.
Муса Жане, който е на 20 години, но вече работи като скаут на таланти във футбола, обяснява как една победа на Мароко ще даде още по-голям стимул на момчетата от района да преследват мечтите си. "Има клишета за кварталите като нашия. Често се говори лошо за тях, сега е добре да се говори за успех – като по отношение на Уалид", казва младият футболен селекционер.
В последните години обаче крайната десница набира все по-голяма популярност във Франция и много политически анализатори смятат, че тя все още не е първа политическа сила само и единствено заради лидерката си Марин Льо Пен. Много хора я приемат с насмешка и не особено на сериозно. И сега мачът Франция – Мароко се смята единствено като тест за лоялност към Френската република, смяна Рим-Сара Алуан, юридически изследовател на процесите на дискриминацията.
"Десните политици не приемат, че Франция се е развила и че има ново поколение, което е уверено в своите многобройни идентичности", казва изследователката, която работи в Университета в Тулуза.
И един от въпросните политици е Ерик Земур – 64-годишен писател, есеист, бивш журналист и горд баща на три деца. Той казва, че когато гледаш футбол, няма как "да си и за единия, и за другия. Не само противоречи на спортната култура, но и на природата изобщо".
Файсил Ашуш, 20-годишен сервитьор в Корбей Есон, обаче не вижда никакви противоречия и е наясно кого и защо го подкрепя. "На толкова много първенства съм подкрепял Франция, щастлив бях от световната им титла през 2018-а. Сега ей така за разнообразие искам да видя как печели Мароко", казва момчето.