Изложбата "Съкровището от Свещари – златото на траките южно от Дунав" на Националният археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН) гостува в Националния исторически музей на Румъния. Това информират от НАИМ-БАН на своята интернет страница.
Експозицията ще остане в румънската столица до 25 юни 2023 г.
Тя представя прочутото тракийско златно съкровище от Голямата (Омуртагова) могила край с. Свещари, част от Постоянната експозиция на Националния археологически музей в София. То бе открито на 7 ноември 2012 г. от археологическия екип с ръководител проф. д-р Диана Гергова при проучването на най-голямата могила от некропола в Националния археологически резерват "Сборяново" при село Свещари, община Исперих, припомнят от НАИМ-БАН. Могилата е част от некропола на гетския религиозен и политически център от I хил. пр. Хр., който представлява голям комплекс от селища, светилища, култови места и могилни некрополи.
Златното съкровище е било поставено в дървено сандъче, а предметите в него принадлежат на три групи. Първата от тях включва женски бижута – златна спирална диадема с изваяни фигури на лъвове, пантери, розетки и фантастични същества, четири многоспирални гривни с лъвски глави и един златен пръстен с образа на Ерос във висок релеф. Втората група се състои от апликации към конска сбруя – начелник с конска глава, набузници с изображения на богинята Атина с шлем, повече от петдесет апликации с изображение на женско лице (Атина) или флорални мотиви, както и 120 апликации с полусферична форма. Към третата група принадлежи откритата желязна юзда. При пресяването на пръста от могилния насип са открити множество миниатюрни златни нишки. Вероятно те са свидетелство, че накитите са били покрити със златотъкана фина материя, смятат специалистите.
Археологическият контекст на дървеното сандъче е от изключително голямо значение като източник на информация за погребалните обреди на гетите. Според проф. д-р Диана Гергова съкровището е било поставено като дар за боговете в процеса на насипването на могилата, която вероятно е свързана с погребението на гетския владетел Котела. Реконструкцията на гетските обреди на обезсмъртяването показват, че те включват строга система от специални практики – повторно погребение на човешки кости, принасяне на дарове, животински жертви и т.н. Затова откриването на дървеното сандъче със златните предмети е най-ярката илюстрация на тези погребални практики. Съкровището може да се датира в края на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр. – периода на политически и културен апогей на гетската държава, отбелязват учените.
Стилистичните характеристики на предметите от златното съкровище показват сходство с някои от най-забележителните златни произведения на изкуството, открити в тракийски и скитски гробници от периода ІV-ІІІ в. пр. Хр., и хвърлят нова светлина върху проблемите на културните и политическите взаимоотношения в елинистическия свят.
С тази изложба, както и с гостуването на Националния исторически музей на Румъния с експонати, представящи парадно въоръжение от гробница при Аджигьол, Северна Добруджа, във временна изложба на НАИМ-БАН "Доспехите на тракийските воини", се поставя началото на едно дълготрайно сътрудничество между двата музея, отбелязват от НАИМ-БАН. /ИРС