От Института за пазарна икономика (ИПИ) считат, че липсата на редовно правителство, както и на приет бюджет, създава редица рискове в и без това динамичната глобална ситуация. Резултатът от тези развития е отказ от промяна в неефективни и раздути разходни политики, както и невъзможност за средносрочно планиране и капиталово бюджетиране. Всичко това може да повиши сериозно дефицита на България, според ИПИ.
Проблемът тази година е какво ще се случи с правителството, каза икономистът Петя Георгиева по време на представяне на (Без)Алтернативен бюджет за 2023 г. от страна на Института. По думите й това означава, че няма кой да носи отговорност за провежданата фискалната политика на България. Освен това в момента не е лесно да се предвиди брутният вътрешен продукт (БВП), защото макроикономическата ситуация е много трудна. От страната на разходите пък липсват реални оценки. Тъй като не се знае точно колко ще бъде БВП, означава, че дефицитът може да стане доста голям. Според нея дори и в подобна ситуация, страната ни трябва да се придържа към някаква сигурност. България спазва единствено правилото дългът, който се поема, да не надвишава 60 процента от БВП.
Главният икономист в ИПИ Лъчезар Богданов счита, че в момента страната ни трябва да се върне към някои разбираеми и ясни "котви". Той изтъкна, че със здрав разум трябва да се излезе от тази ситуация. Икономистът добави, че наистина трябва да се помогне на най-бедните. Въпросът е как да се помогне, без да се "срути" бюджетът.
Основателят на ИПИ Красен Станчев не е сигурен, че всичко, което се предлага в парламента, ще бъде одобрено. Той смята, че много неща, които ще бъдат приети, ще бъдат доста по-лоши, отколкото се очаква в момента. Според него в момента непрекъснато се увеличават разходите, защото политиката е ирационална. Това обаче няма как да овладее инфлацията. Станчев счита, че влияние има предизборната ситуация. "Всички партии обещават да компенсират всички за всичко", каза той и допълни, че това няма как да се осъществи.