Дърворезбарят трябва да има дарба, талант, вдъхновение. Усещането, когато завършиш дадена творба, е удовлетворение и щастие от това, което се е получило. Това заяви в интервю за БТА майсторът дърворезбар Димитър Колев. Той е един от занаятчиите, които творят в ателиетата на покрития мост в Ловеч.
Една от последните творби на майстора е реплика на прочутата картина „Ръченица“ на Иван Мърквичка (1856 – 1938), български художник от чешки произход. Творбата му е с внушителни размери - 1,40/0,92 метра, която я прави най-голямото изработено индивидуално пано на майстора. Поръчката за тази ръчна изработка е дошла от частен столичен ценител. „Правих я няколко месеца. Дори затворих ателието за около месец-два и работех само по нея, защото освен че има много образи по нея – 17, има и много нива и детайли, което също е трудно“, разказа дърворезбарят.
От 45 години отдаден на занаята, за него вече няма тайни и трудности. Първата му страст обаче е била музиката, станала негова професия. Случайно се докосва до дървото и заменя клавирите с длетото. “Свирихме в Пампорово и дойдоха автомонтьори от София да правят ремонт на автобусите. Единият се оказва, че се занимава и с миниатюрна дърворезба. „Показа ми една негова творба и ми стана интересно. Даде ми малка дъска с прекопирана на нея „Дамата с хермелина“ по Леонардо да Винчи и я направих за два дни. Най-щастлив бях, когато завърших тази първа моя миниатюра и този мъж от София ми даде кураж. След това става професионален навик“, разказа Колев.
Така идва любовта му към занаята, на който се учи сам с много желание.
Животът от Добрич го води в Ловешко - родният край на майка му, когато е двадесетгодишен. Изкарва и няколко години в Испания, но никога не оставя дърворезбарството.
Според него дарбата му е наследство от баща му, който е бил обущар.
През годините много творби са минали през ръцете му, сред които и икони с различни светци. Сега често работи по поръчка. Забелязал е, че българинът има интерес към дърворезбата, все по-често се срещат истински ценители на занаята.
Малко занаятчии обаче са останали. „Няма да изчезнат съвсем занаятчиите, ако има талантливи млади хора, които искат да се развиват в занаята. Иначе ние като изчезнем, не знам кой ще ни наследи“, каза Колев и добави, че той самият обучава жена от Англия, която има къща в село Деветаки. Първо е влязла в ателието му като клиентка, а след това дърворезбарството й станало интересно и започнала да се учи на занаята.
По повод днешния празник на майсторите – Свети Спиридон, Димитър Колев си пожелава – „да са ми здрави ръцете, за да мога да работя“.