Негово Високопреосвещенство Русенският митрополит Наум ще отслужи днес от 10 часа панихида на гроба на Кирил Старцев /02.01.1895-12.12.1962/ в гробищния парк „Чародейка“. Така ще бъде дадено началото на инициираното от Община Русе официално отбелязване на навършващата се днес 60-та годишнина от кончината на Кирил Старцев - 40-ият кмет на Русе, променил града за 40 години напред. В 11 часа в Регионалния исторически музей ще започне кръгла маса, посветена на живота и приноса на емблематичния русенски кмет.
Преди малко повече от две години, в края на януари 2020 година, в Регионалния исторически музей се проведе кръгла маса, посветена на личността и обществената роля на Кирил Старцев. Тогава „Утро“ публикува доклада на известния журналист и изследовател на личности, събития и процеси в България през Възраждането и след Освобождението Боян Драганов, който с незначителни съкращения ви предлагаме и днес заради високата му стойност.

Тъй като за биографията на Кирил Старцев е писано доста, ще се спра на отделни маркери от нея, свързани с предизвикателствата на времето в което живее.
На 40 години Кирил Старцев става 40-ият кмет на Русе и - метафорично казано - дава посоката и променя града за 40 години напред. Назначен е след преврата на 19 май 1934 г., когато на власт идва правителството на Кимон Георгиев, респективно Военният съюз и кръгът „Звено“. Преди него постът заемат Йордан Павлов и за шест месеца Емануил Габровски.
Старцев е завършил Политехниката в Лозана и е работил в Русе като специалист по водоснабдяването. От началото на 1934 г. ръководи отдел по водите в Министерството на земеделието и държавните имоти. 
Той е препоръчан за кмет на Русе от новия кмет на София - Иван Иванов
добре известен със строежа на Рилския водопровод. Иванов също е инженер, завършил е Политехниката в Мюнхен. И двамата са офицери и звенари.
Интересни са думите на министър-председателя, с които представя кабинета: „Българското правителство е нито фашистко, нито национал-социалистическо. То ще прокара реформи на държавните учреждения според нуждите и изискванията на Новото време, обединявайки при това нацията!“. Но на практика военните играят първостепенна роля в държавните дела. Търновската конституция е отменена, разпуснато е Народното събрание, политическите партии - на брой 32 и революционни организации като ВМРО (Вътрешна македонска революционна организация), кметовете се назначават.
По това време България е с население над 5 900 000 души и с положителен прираст от 70 000 души годишно. Разделена е на 16 окръга, обемаща 97 градски общини и 2557 селски (общо 2654 общини).
Правителството на Кимон Георгиев извършва ново административно делене, формирани са 7 области: Софийска, Врачанска, Плевенска, Шуменска (в нея влизат Русе и Варна), Пловдивска, Старозагорска и Бургаска. Общините стават 921 на брой - 97 градски и 824 селски.
Това предизвиква недоволството на Варна, Русе и Търново
но се обяснява, че така се насочва административния и стопански потенциал към вътрешността на страната. Преименуват се редица градове и села: Кеманлар става Исперих, Балбунар - Кубрат, Осман пазар - Омуртаг, Ески Джумая - Търговище и мн.др.
Когато на 10 януари 1935 г. Старцев заема кметския пост Русенската община има следните служби:
- Централно управление;
- Административно отделение;
- Финансово отделение;
- Техническо отделение;
- Гражданско отделение и Социални грижи;
- Санитарно отделение;
- Общинска аптека;
- Отделение „Домакинство“, общинска работилница и служба „Чистота“;
- Ветеринарно отделение;
- Стопанско отделение;
- Адвокатура;
- Училищно настоятелство;
- Общински театър;
- Градска библиотека;
- Общинска цветница „Паркове и градини“;
- Пожарна команда;
При Общината има две стопански предприятия:
1. За производство и пласмент на електрическа енергия;
2. Кожи, кръв и тлъстини.
Като начало кметството насочва вниманието си най-напред към 
подобрение хигиената в града и засилване приходите на общинската каса чрез подобрение службите за услуги на гражданите 
чрез утилитарни (практически) общински постройки и съответните към тях инсталации.
Същевременно взема бързи мерки да подобри до разполагаемия съобразно средствата на общината максимум, условията за сносно преживяване и с повече достойнство носене на службата между нисшите служители.
Решено е да се прекъсне порочната практика да се разрешават и толерират незаконните строежи, като за целта се увеличават правомощията на техническата служба.
Дебело е подчертано, че нови общински служители ще се назначават, само ако техните политически възгледи са в хармония с общата политика на правителството, която напълно допада на Старцев, който е заклет привърженик на „Звено“ и ревностен изпълнител на спуснатите от София политически директиви. 
В това отношение 
интересни са данните как расте броят на общинските служители и техните заплати
От цифрите е видно, че кметът Старцев се е погрижил за материалния просперитет на своите сътрудници и подчинени.
Общия брой на служителите е бил:
през 1934 г. - 331;
през 1935 г. - 448;
през 1936 г. - 450;
през 1937 г. - 461;
през 1938 г. - 493;
през 1939 г. - 521;
през 1940 г. - 503
и през 1941 г. - 527.
По размер на заплатите броя на служителите е бил:
Година До 1000 лв. 1000-2000 2000-3000 Над 3000
1934     2            140         90       99
1935     3            291        110       44
1936    32            278         95       45
1937     4            319         92       46
1938     5            343         97       48
1939     5            354        103       59
1940     5            352         94       52
1941     4            353        115       55
За сравнение ще посоча, че по това време следовател в полицията взема 3770 лв., младши стражар - 1300 лв., старши стражар - 1730 лв., редовните учители - 3340 лв. По министерска наредба кмет на населено място до 5000 души получава 3300 лв., до 10 000 души - 4000 лв., над 50 000 души - 9000 лв.
Старцев никога не си позволява да вземе максимума
Още в началото на кметуването си Кирил Старцев предприеме мерки за промяна облика на центъра на Русе. Радикално е променено оформлението на Централната градска градина. Издигната е сградата Съдебната палата, а районът около нея е благоустроен и локвите и калта изчезват завинаги. Монтирана е и емблематичната Стъклена будка. Тогава няма молове, но Русе вече има своите Градски хали. Прилежащият им район също е облагороден и се превръща във втори нов център на града. Значително благоустрояване има и по крайбрежният булевард - застлан е с твърда настилка, тротоари, парапет и са засадени кестени, част от които преди две години бяха изкоренени с лека ръка. Също тогава е построен и Мостът на въздишките... И ред други като урбанистичната инфраструктура, свързана с  електрическата мрежа, водоснабдяването и канализацията. Обърнато е внимание и на периферията на града - крайните квартали се спасяват от вечната до тогава кал. Инж.Старцев допринася и за въвеждането в експлоатация на ферибота Русе-Гюргево.
Според сведение на Русенското общинско управление за състоянието на общината през 1943 г., Русе има една общинска болница и здравна служба с амбулатории, мъжка и девическа гимназии, техническо и мебелно средни училища, френско училище, германска търговска гимназия, стопанско и занаятчийско училище.
Кирил Старцев 
значително подобрява и работата на образователните и културните институции на града
В двете покрайнини на града са построени две нови училища „Стефан Караджа“ и „Ангел Кънчев“. Полагат се грижи и за градския театър...
Името на кмета Старцев и изключителната му управленска инициативност се прославят из пределите на цялата страна. Затова бива и избран за председател на Съюза на българските градове - еквивалент на днешното Национално сдружение на общините в България. Правителството му възлага и специални мисии - след връщането на Южна Добруджа в пределите на Царство България е натоварен със задачата да приложи успешния русенски модел на управление в новоосвободения Добрич... След голямото наводнение на Видин през март 1942 е изпратен за да организира възстановяването на крайдунавския град.
За съжаление, всички тези задачи го претоварват и края на 1943 г. и през 1944 г. той излиза в отпуск заради хронично заболяване. 
За високия професионализъм на Старцев като ръководител красноречиво говори фактът, че той 
работи успешно с осем правителства
- на Кимон Георгиев, ген. Пенчо Златев, Андрей Тошев, Георги Кьосеиванов, Богдан Филов, Добри Божилов, Иван агрянов и Константин Муравиев.
Само няколко дни след преврата на 9-ти септември 1944 г. - на 14 септември, Кирил Старцев го „поканват“ да сдаде поста си на новата отечественофронтовска власт. По ирония на съдбата и като илюстрация за превратностите в живота зле завоалираната заповед идва от кабинета този, който преди 10 години го е накначил за кмет - Кимон Георгиев.
Отначало е ценен като добър управленец и специалист и е назначен за началник на водния синдикат „Русенски Лом“. След това работи по организиране на водоснабдяването с питейна вода на Лудогорието. И когато изглежда, че червената месомелачка го е подминала, през 1956 г. е изпратен за три години в ужасяващия лагер в Белене, където здравето му се влошава значително. След излизането от затвора работи за малко в Проектантска организация, но се пенсионира по болест. Умира на 12 декември 1962 г. в Русе.

Боян ДРАГАНОВ