Настолен календар за 2023 година, създаден от екипа на Историческия музей, представя малко известни факти за съдбата на седмина Ботеви четници от севлиевския край през 1876 година. Мотото на 19-ото издание на годишния календар, съдържащ исторически факти за община Севлиево, е „Последният пламък от огъня на Априлското въстание“, съобщиха от пресцентъра на общината.
Изданието е било представено в залата на Историческия музей, а сред официалните гости са били кметът на Севлиево Иван Иванов, председателят на Общинския съвет Здравка Лалева, заместник-кметът Красимира Йорданова, издателят Мирослав Марков, общественици и граждани. 
Повече за съдбата на четниците, за които общността знае малко, разказва пред репортер на БТА директорът на музея Ивета Миленова. По думите й през размирната пролет на 1876 г. към съдбата на отечеството не остават безучастни и неколцина севлиевци, макар откъснати по различни причини от родния край. Седем от тях участват в четата на Христо Ботев. Тя посочи, че дори и да са  фрагментирани в някои случаи, спомените за техния живот и дело заслужават вниманието както на изследователите, така и на потомците.
Един от участниците, разказа Миленова, е бил Димитър Иванов Багрянов - младеж с непокорен и свободолюбив дух. Той напуска града заради спречкване с турчин, укрива се в Търново, после в Русе, а оттам - и във Влашко. Попада в средите на революционно настроената българска емиграция и активно участва в подготовката на четата на Христо Ботев за преминаването ѝ в България, като изработва цървули, лее куршуми, приготвя фишеци и други боеприпаси. След разгрома на четата Димитър Багрянов и негов другар от село Нова махала, Габровско, се крият във Врачанския балкан, където при престрелка Багрянов е ранен и двамата са пленени. След разследване той е изпратен в Цариградския затвор, а оттам в крепостта „Акия“ наричана също „Сен Жан д`Акр“ с присъда доживотен затвор. Не може да се установи кога точно е освободен, но участва в българското опълчение и се сражава на Шипка и Орлово гнездо. След Освобождението Багрянов създава в Севлиево многочислено семейство, което трудно издържа с народната пенсия и чиновническата си заплата. За съжаление мечтата му за свободна България не се покрива с действителността. По думите на Миленова, отчаян и обезверен, Багрянов умира на 5 март 1917 г. в Севлиево.
Друг четник - Христо Иванов Дипчиков, роден около 1838 г., напуска града и отваря малък бакалски дюкян в село Плевенско. Изкупува зърнени храни от района, които продава на едри търговци в Свищов. Покрай търговията  влиза в сериозен конфликт с турски търговци и е принуден да емигрира в Румъния. През пролетта на 1876 г. се записва в четата на Христо Ботев. В едно от сраженията Христо Дипчиков е ранен и няколко дни се укрива, подпомогнат от родолюбиво настроени врачани. Бил е заловен и осъден, след което е пуснат под поръчителство и се установява  в Румъния , където разширява търговията със зърнени храни и забогатява.  Близо две десетилетия близките му в Севлиево не знаят нищо за съдбата му. По думите на Миленова той се завръща  през 1894 г., като впечатлява севлиевци с изискания си европейски вид и им разказва преживелиците си. От Румъния той не престава да подпомага материално близките си. Христо Иванов Дипчиков умира през 1906 г., без да остави наследници.
В списъка на качилите се на „Радецки“  на пристанище „Бекет“, разказва Миленова, е и името на още един севлиевец – Атанас Александров Джумалиев, 38-годишен. В записките си един от оцелелите четници пише, че го видял тежко ранен след боя на „Милин камък“ в пещера, служила като укритие за ранените от четата. Името му се среща и в списъците на Ботевата чета, съставени от Захари Стоянов и Димитър Страшимиров. За съжаление, не се намират други документи и спомени с повече данни за този герой, който вероятно е починал от раните си.
Според разказа на Миленова имената на Неделчо Тинчев Кайков и Колю Гончев от севлиевското село Крамолин са вписани в джобното тефтерче на Христо Ботев. Двамата приятели заминават за Румъния, започват работа и всичките си припечелени пари дават за революционното дело. Записват се в Ботевата чета и участват в сраженията до смъртта на Ботев, след което решават да търсят спасителен път към Сърбия. След престрелка с потеря, успяват да се укрият в пещера, но враговете им ги откриват и ги обкръжават. Колю Гончев е убит, а Неделчо Кайков е заловен и осъден на пет години заточение в крепостта „Синоп“. След Освобождението се завръща в родното си село, прехранва се от земеделие и умира на 27 юни 1912 г. Той става почетен член на дружество „Христо Ботев – Козлодуйски бряг“  и присъства на тържествата за полагането на основния камък на Ботевия паметник при Козлодуй, посочва Миленова.
Под №34 в списъка на четата „Свети Георги“, качила се на парахода „Радецки“ от пристанище „Бекет“,  е записан Дончо Иванов Русинов от село Ловнидол, роден около1850 г. По думите на Миленова той  емигрира в Румъния, а неговите близки в родното село не знаят за записването му в Ботевата чета, не са получавали и никакви известия за съдбата му след това. Според нея краеведът Георги Гализов  дава по-различни сведения – че едва 13-годишен младежът участва в т. нар. Хаджиставрева буна и е осъден на заточение в Диарбекир, откъдето се върнал за кратко в Ловнидол и заминал за Румъния. Миленова обяснява, че са запазени спомените на опълченеца Минко Марков Гализов  за техни срещи с Христо Ботев, след които Дончо, както е известно, тръгнал с четата от Бекет. Макар сведенията от роднините да са доста оскъдни, те казват, че бащата на Дончо забранил да се споменава за него и за заточението  му от страх, че турските власти ще отмъстят на близките му. Името му не се чете и в списъците на заловените, осъдените и заточените четници. Най-вероятно е загинал в някое от сраженията, водени от четата във Врачанския балкан, посочва директорът на музея.
В някои от списъците на Ботевата чета, съставени от Захари Стоянов и други, е вписано името на още един, доскоро неустановен герой от националноосвободителното движение, посочва Миленова.  По думите ѝ той е седмият участник в Ботевата чета от региона  - Неделчо Цанев от село Сухиндол, Севлиевска каза.
И макар че ние, техните потомци,  знаем малко за тях, прекланяме се пред тези скромни дейци на националноосвободителното ни движение, сложили живота си в дар пред олтара на родината, редом с Христо Ботев, обобщи Миленова.