Спирането на лечението за рак на гърдата при бременни се смята за безопасно
„Това е наистина добра новина за младите жени, техните лекари и семействата им“, съобщи д-р Ан Партридж от Института за ракови заболявания "Дана-Фарбер" в Бостън, която ръководи проучването. Резултатите бяха обсъдени в четвъртък на симпозиум за рак на гърдата в Сан Антонио.
Въпреки че е по-често срещан при по-възрастни жени, ракът на гърдата напоследък се диагностицира нерядко в детеродна възраст по причини, които все още не са ясни.
За пациентки, чиито ракови заболявания се подхранват от хормони, лечението включва операция, след която те прекарват от 5 до 10 години в прием на хормонално блокиращо лекарство, което може да причини вродени дефекти на плода. Другият вариант е приложение на по-нови лекарства, наречени ароматазни инхибитори, придружени от месечна инжекция за блокиране на яйчниците.
Д-р Партридж изчислява, че 6000 жени в САЩ годишно искат да забременеят, но трябва да приемат лекарства, блокиращи хормоните.
„Те не искат отново да чуват за рака на гърдата, но също така не желаят да задържат живота си“, каза д-р Партридж.
Проучването проследява 516 жени след операция за ранен стадий на рак. След това всички са прекарали най-малко 18 месеца, приемайки лекарства, блокиращи хормоните. Жените спрели приема на хормонални блокери за период до две години, за да забременеят, да родят и да кърмят. След това са рестартирали терапията срещу рак.
След три години при около 9% ракът се появява отново - подобно на честотата, наблюдавана при набор от подобни жени в отделно проучване, които са останали на хормоналноблокираща терапия. Имаше девет смъртни случая - „под очакваното ниво за тази популация“, каза д-р Партридж.
Повече от 300 бебета са родени от жени в проучването. Сред тях е Брейдън, сега 4-годишен, син на Ейми Бианки.
„Той е перфектен във всяко отношение“, споделя Бианки и добавя: „Не мога да си представя живота си без него. Не можем да си представим нашето семейство без това дете.“
Бианки напипва бучка, която се оказва рак на гърдата, когато първородната й рожба Миа е на 18 месеца. Лекарите я съветват да не забременява отново, но тя научава за изследването и се записва.
„Ако бях послушала първите няколко лекари или онколози, с които говорих, щях да изгубя всякаква надежда“, припомня си 42-годишната Бианки от Нискаюна, Ню Йорк.
Тя успява да кърми сина си в продължение на шест месеца, преди да поднови терапията за блокиране на хормоните, която ще продължи до 2026 г.
Изследователите ще проследят Бианки и другите участници в проучването и ще докладват за дългосрочната безопасност.
„Ще видим ли разлика след 10 години?“, пита д-р Хоуп Руго от Комплексния онкологичен център на Сан Франциско към Университета на Калифорния, който не участва в проучването. „За момента това са невероятно обнадеждаващи данни, смята той. "Те трябва да вдъхнат увереност на практикуващите лекари и пациентите, които обсъждат начини как да провеждат лечение на рак, докато създават семейство.“


Следете новините ни и в GoogleNews