Днес се навършват 140 години от рождението на писателя Георги Райчев. Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“ подреди кът с книги, за да отбележи кръглата годишнина. Изданията могат да бъдат видени в заемната на втория етаж на библиотеката. 
„Георги Райчев е известен с творчеството си за деца. „Жаба и плъх“, „Циндил-Пиндил и Джаста-Праста“, „Майстор Манаси“, „Най-хубавото птиче“ са само част от най-разпознаваемите му произведения, написани за детската аудитория. В Детски отдел на библиотеката се пазят всички негови издания за деца, като Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“ (РБ „Априлов-Палаузов“) притежава и всички издания писани от Райчев за възрастни. Първите му публикации датират от 1900 г.. Творчеството му за възрастни съдържа романи, повести, разкази, поеми и хумористични произведения. Той е представител на символизма и диаболизма в българската литература. Диаболизмът е опит да се разкаже чрез способите на литературата за човешката психика, чрез паранормални явления и случки.“ каза пред репортер на БТА Анелия Мутафчиева, връзки с обществеността и библиотекар в РБ „Априлов-Палаузов“- Габрово.
Георги Райчев е роден на 7 декември 1882 г. в село Землен, област Стара Загора. Баща му е дългогодишен кмет, а в дома им имало богата библиотека. Като ученик в гимназията се влюбва в литературата. Голямо въздействие оказва участието му във войните от 1912 до 1918 година. Там той е приет като редник, а по-късно става военен кореспондент на редица издания. Името му се свързва със следвоенните модернистични тенденции. 
За него Никола Фурнаджиев казва: „Той беше силен, бих казал самороден талант, без особено образование – не бе завършил дори гимназия, и в постоянна борба за насъщния. Райчев израсна като един от първите ни писатели. Той умееше да разказва, пишеше хубави стихове и приказки за деца, беше драматург, проявил се като прекрасен преводач на Крилов. Творчеството му е разнообразно и разноцветно. Постоянно го измъчваха въпроси, които невинаги имаше сила да разреши. Искаше да се отдели от традиционализма на Елин Пелин и Йордан Йовков. Стремеше се към проблемна литература…“