През третото тримесечие спрямо предходното икономиката на страните от Европейския съюз се е разширила с 0,4 на сто, докато тази на еврозоната е наддала с 0,3 на сто. Това представлява забавяне на икономиките и на двете зони, тъй като на тримесечна основа през второто тримесечие те се разшириха съответно с 0,7 на сто и 0,8 на сто. Това показват най-новите сезонно коригирани данни на европейската статистическа агенция Евростат, публикувани днес на сайта й.
В сравнение със същото тримесечие на миналата година през периода юли-септември 2022 г. брутният вътрешен продукт е нараснал с 2,5 на сто в ЕС и с 2,3 на сто в еврозоната. През второто тримесечие ръстовете на БВП бяха съответно 4,3 на сто и 4,2 на сто.
За сравнение БВП на САЩ през третото спрямо второто тримесечие се е увеличил с 0,7 на сто, противно на свиването с 0,1 на сто тогава. На годишна база през третото тримесечие американската икономика расте с 1,9 на сто.
Най-голям ръст на икономиката си сред страните от Евросъюза през третото тримесечие спрямо предходното тримесечие е отчела Ирландия (+2,3 на сто), следвана от Кипър, Малта и Румъния (+1,3 на сто за всяка). На обратния полюс са Естония (-1,8 на сто), Латвия (-1,7 на сто) и Словения (-1,4 на сто).
Сезонно изгладените данните сочат, че брутният вътрешен продукт на България се е повишил с 0,6 на сто през третото в сравнение с второто тримесечие на 2022 г., което представлява забавяне в сравнение с ръста от 0,8 на сто през предишното тримесечие. На годишна база през периода юли-септември родната икономика също е забавила темпа си на разширение до 3,3 на сто в сравнение с 4,6 на сто и 5,2 на сто през второто и първото тримесечие на годината.
Компоненти на БВП и принос към растежа
През третото тримесечие на 2022 г. крайните потребителски разходи на домакинствата са се увеличили с 0,7 на сто в ЕС и с 0,9 на сто в еврозоната, изтривайки от ръста си през предходното тримесечие съответно 0,2 процентни пункта и 0,1 на сто. Правителствените разходи за крайно потребление са били нагоре 0,1 на сто и в двете зони. Бруто образуването на основен капитал се е увеличило с 3,2 на сто в Съюза и с 3,6 на сто за страните, приели еврото. Износът от ЕС се е увеличил с 1,9 на сто, повишавайки се с минималните 0,1 п.п. спрямо предишното тримесечие, а износът от еврозоната е запазил темпа си от 1,7 на сто. Същевременно вносът е скочил с 4 на сто в 27-членната общност и с 4,3 на сто във валутната зона, след ръстове с 2 на сто и 2,2 на сто през предходното тримесечие.
Въз основа на сезонно коригирани данни Евростат посочва, че нивата на БВП в ЕС и еврозоната остават с 2,8 на сто и 2,2 на сто над достигнатите през четвъртото тримесечие на 2019 г. равнища – преди пандемията от коронавирус. За сравнение през същия период БВП на САЩ е с 4,3 на сто по-висок от нивата си тогава.
Ръст на заетостта в ЕС и в еврозоната
Заетостта в Европа продължава да расте и през третото тримесечие. Отнесено към второто тримесечие, то през третото броят на заетите лица в ЕС се е увеличил с 0,2 на сто, а в еврозоната - с 0,3 на сто. През юли-септември заетостта се увеличи с 0,3 на сто и за двата съюза.
В сравнение със същото тримесечие на предходната година ръстът на заетостта се е забавил до 1,5 на сто в ЕС и 1,8 на сто във валутната зона. През предишния тримесечен период показателите нададоха с 2,4 на сто и 2,6 на сто.
В България броят на заетите граждани е бил с 0,2 на сто по-висок през третото тримесечие, отнесено към тримесечие по-рано, като запазва нивата си на увеличение от предишния период. На годишна основа през третото тримесечие заетите българи са нараснали с 1,2 на сто, прибавяйки 0,1 процентен пункт в сравнение с ръста от предходното тримесечие.
Отработените от служителите часове обаче са намалели, с 0,3 на сто в Евросъюза и с 0,1 на сто в еврозоната, през третото тримесечие на тримесечна основа. На годишна основа обаче отработените часове са били с 1,6 на сто повече в ЕС, както и с 2,1 на сто в еврозоната.
За периода юли-септември най-висок ръст на заетите лица в сравнение с предходното тримесечие са отчели Испания (+1,4 на сто), Малта и Кипър (+1 на сто за всяка). На другия край на скалата страните със най-голям спад на заетостта са били Финландия (-0,8 на сто), Румъния (-0,6 на сто) и Полша (-0,4 на сто).
През третото тримесечие на 2022 г. 213,8 милиона души са били заети в ЕС, от които 164,5 милиона са били в еврозоната. Отнесена към четвъртото тримесечие на 2019 г. заетостта остава с 3,9 милиона души по-ниска в ЕС и с 3,1 милиона души в еврозоната.