Престъпленията от омраза трябва да получат наказателноправен отговор. Словото на омразата може да е индикатор, който създава среда за престъпления от омраза, каза Сава Петров от Върховната касационна прокуратура във втория ден на международната конференция „STOP HATE SPEECH“. Форумът започна вчера в София.
Прокуратурата се е фокусирала по този проблем не от вчера, посочи Петров и припомни позиции на държавното обвинение по случая в Катуница преди повече от 10 години.
Има два доклада на прокуратурата, които изследват практиката на съда в Страсбург в посока как да се осигури ефективно наказателно преследване при престъпления от омраза, заяви Сава Петров.
Радослав Стоянов от БХК посочи, че престъпленията от омраза се отличават с това, че те винаги са на основа дискриминация - раса, пол, етнос, възраст или увреждане. По думите му в момента в НК има редица пропуски, за да бъдат преследвани редица престъпления, извършени на основа дискриминация по отношение на пол, възраст, сексуалност. 
Сексисткото говорене също е проблем и той често остава незабелязан, посочи Радослав Стоянов и допълни, че това рядко се разпознава като престъпление. Затова образованието е изключително важно, посочи той. 
Деян Колев – председател на център „Амалипе“, заяви, че често организацията се сблъсква със случаи на език на омразата. Това си личи в отблъскването и омразата по посока на ромската общност. Антисемитизмът и антиромското отношение са сходни, смята Колев, според когото на върха на триъгълника на омразата стоят политици. 
В годините назад ромите се откроиха като най-сегрегирани, заедно с турците, цитира данни от проучване Колев. Необходима е целенасочена дейност на редица институции срещу словото на омраза, призова Колев.
Юлия Дандолова - изпълнителен директор на организацията на евреите в България „Шалом“ посочи, че когато говорим за реч на омразата, трябва да повярваме в това дълбоко, а не само да цитираме цифри. Тя изрази притеснение от случаите на насилие над деца в училище.