Днес храмов празник отбелязва църквата „Св. Николай Чудотворец“ в Разград. Църковната служба, в съслужение с местните свещеници, отслужи представителят на Русенската митрополия - епископ Тихон. Денят събра десетки миряни, за да отбележат заедно празника на св. Николай Мирликийски. 
И тази година няма да бъде подмината традицията да бъдат осветени и раздадени рибни курбани, осигурени от дарители. Сред най-големите дарители е ПФК “Лудогорец 1945“ с дарение от 300 порции рибен курбан.
По данни на общинската администрация, над 1200 са жителите на община Разград, които на Никулден празнуват имен ден. Справка в отдел „Гражданска регистрация и административно обслужване на населението“ сочи, че най-много са имениците, които се казват Николай – 510 и Никола – 219. Най-възрастният именик е Николина – родена на 25 септември 1925 г. , а най-младият Никола, наскоро навършил два месеца, е роден на 20 септември тази година.
Църквата „Св. Николай Чудотворец“ в Разград - единствената действаща в момента в лудогорския град, има интересна история – разрешението за издигането ѝ се получава през 1858 г. чрез ферман от султана Абдула Мехмед Ханъ. След две години се взема решение градежът на църквата да започне през март същата година. За построяването й помагат с материали, средства и труд хора от съседните села. Строежът на църквата "Св. Николай" е завършен на 7 август 1860 г. от майстор Станчо Данаилов. Издига се на мястото на стара църквица, разрушена и осквернена по време на Руско-турската войната, показва справка в църковната летопис. 
Някои от помещенията в църковния двор преди и след построяването на новия храм били пригодени за учебни стаи - килийното, а по късно и взаимното училище, които функционирали до построяването на самостоятелна училищна сграда през 1872 г. В храма има библиотека, която е основана още след Освобождението и съхранява книги с различно съдържание от различни автори.
Сегашното кубе и камбанария са построени през 1903-1907 г. Стенописите са от периода 1933-1934 година. Църквата е една от най-представителните в България от средата на деветнадесети век.