България прави много и работи на най-високо политическо ниво с властите в Албания по въпросите, касаещи българското национално малцинство в страната. Това заяви президентът Румен Радев на брифинг в сградата на посолството на България в Тирана, където ще се срещне с представители на българското малцинство в Албания.
Президентът посочи, че България е работила активно по тези въпроси и през 2017 г., така че българите да бъдат признати за национално малцинство в местното законодателство и успешно да упражняват правата си, да упражняват своята национална култура, език и идентичност без проблеми в тази страна. 
Президентът Радев отбеляза, че не малко вече е направено по различни програми – на министерството на външните работи, на министерството на културата, на образованието, но допълни, че може и трябва да се направи още много повече. 
По думите му най-важният въпрос е Консултативният съвет към Изпълнителната агенция за българите в чужбина да заработи ефективно, така че тези наши сънародници зад граница с българско самосъзнание да могат да получат документ за произход, ако такъв им е бил отказан от местните власти. Президентът уточни, че това трябва да става на базата на ясни критерии.
Президентът отбеляза, че за втори път ще се срещне с българската общност в Албания след среща, която се е състояла през 2020 г., отново в българското посолство в Тирана.
Държавният глава е на посещение в Албания, където утре ще представлява България на Срещата на високо равнище Европейски съюз – Западни Балкани.
* * *
Според информация на редакция „Справочна информация“ на БТА в Албания живеят между 50 000 и 150 000 души с българско самосъзнание в района на Мала Преспа и областите Корча, Голо Бърдо и Гора. България поддържа и подкрепя усилията на населението с български етнически произход в Албания за запазване на неговата идентичност, икономическо и културно развитие.
Парламентът на Албания призна официално статут на българското национално малцинство на 13 октомври 2017 г. По смисъла на Закона за защита на националните малцинства в Албания като такива са признати гръцкото, македонското, влашкото/румънското, ромското, египетското, черногорското, босненското, сръбското и българското.
В Албания са регистрирани няколко дружества на албанските граждани с българско самосъзнание. Сред тях са дружество „Иван Вазов“, регистрирано през 1999 г., което обединява представители на населението от Голо Бърдо, Гора и Преспа, и дружество „Просперитет Голо Бърдо“, регистрирано през 2000 г., чиято цел е запазване на езика, културата, историята и фолклора на населението от тези райони като етнокултурна и духовна приемственост с българския народ. Сред останалите организации на етническите българи в Албания са дружество “Българите в Албания”, дружество “Наша гора“ в град Кукъс, „Дружество за българо-албанско приятелство“ в Корча и Дружество за развитие на Стеблево в с. Стеблево.
На 19 юни 2020 г. в Националния пресклуб на БТА бе представена книгата "Българските общности в Западните Балкани. Политически процеси и етнодемографски последици (1913 - 2019). Том 1. Албания" на доц. Спас Ташев, който е издирил и анализирал документи и статистически данни, по-голямата част от които са слабо известни или непознати до този момент на българската наука.