- Доц. Панов, все повече хора се оплакват от болки в кръста? На какво се дължи това?
- Съвременната медицина се развива с толкова бързи  темпове, че не успяваме да си поемем дъх. Едно от оплакванията и болките, които остават като че ли постоянни, са тези в кръста. Казано на медицински език, това е болката в областта на лумбалния и лумбосакралния отдел на гръбначния стълб.
70% от хората в активна възраст са имали или имат такива оплаквания. Това важи 100% за хората в активна възраст в селскостопанските райони. Уточняването на диагнозата и лечението при такива болни би трябвало отдавна да е канализирано според правилата на изкуството. Вместо конкретизиране, свидетели сме на тенденция на пълно размиване и елементаризиране на всички аспекти на проблема. След приятелски дискусии с колеги от всички континенти, както и личните ми  впечатления от различни страни, с болка ви уверявам, че сме по-близо до страните от Централна Африка, отколкото докъдето и да било другаде. Все по-често консултираме болни с тежки изкривявания в лумбосакралния отдел на гръбначния стълб, болни с напреднал стадий на първични и вторични тумори на гръбначния стълб, болни с доброкачествена патология, но със слабост на долни крайници, смущения в уринирането, инвалидизирани с месеци, без да са уточнени диагностично и да е предложено адекватно лечение.
- Каква е причината за тези усложнения?
- Проблемът е в самите нас - в пациента, който започва да се лекува сам с внушения от реклами по телевизията и интернет през семейния лекар и специалиста. Започването на лечение на „лумбалгия“ без подробно уточняване на причината за болката е грешка. В този смисъл няма „неспецифична болка в кръста“. Всяка болка е специфична и се дължи на ангажирана анатомична структура. Не е задължително това да бъде специфичен туберкулозен спондилит. Прегледът на такъв болен трае 40 минути по часовник - от разнищване на оплакванията, общ и неврологичен преглед, както и запознаване с документацията и изследванията. Болният трябва да бъде съблечен и бос.
- Какво може да се изключи като вероятност още в кабинета?
- Отразената болка в кръста от заболяване на яйчник, хронично възпаление на апендикс, бъбреци, туморен процес в малкия таз. Винаги тези заболявания протичат със съпътстващи типични симптоми - просто трябва да се потърсят. Често се греши отразената болка от тазобедрена става в кръста. Наличието на болка при отвеждане на бедрото никога не подвежда. Заболяванията могат да са две, но с различна степен на участие в болевия синдром. И това не е толкова трудно за уточняване. И обратно, когато причината е в гръбначния стълб, а за накуцването се обвиняват тазобедрени или коленни стави. Тук е мястото да спомена периодичното неврогенно накуцване, характерно за първично и вторично стеснение на гръбначния стълб, описано още през 1940 г. На болни с такова заболяване се предлага като лечение  ползване на бастун, пояс и успокоението „ами така ще е отсега нататък, за шиповете лек няма“. В един кош се слагат и миалгията и ставнолигаментарната болка, и сублуксацията на вертебрални стави поради дегенерация на интервертебралния диск, недооценява се значението на вродени аномалии.
- На какво се дължи това объркване?
- Причината е липса на методичност, недоглеждане, незнание. Освен прегледа, има още неща, които трябва да се направят от двойката лекар-пациент. Едно от тях е изследване на кръв и урина, както и задължително две графии на поясни прешлени в анфас и профил. След това се прави преценка дали изследванията ще продължат нататък. На практика се реализира една странична рентгенография или директно първо скенер, който решава всичко - представя се една плака, на която интересуващите ни структури са с размер 25 кв.мм. Сканирани са обикновено две нива с по три среза. И започва лечението на „неспецифичната болка в кръста“.
Когато все още няма точна диагноза, задължително се прави ядрено-магнитен резонанс, чрез който може да се открият тумори на конската опашка, нискофиксиран гръбначен мозък, мега сак, по-голяма перирадикуларна киста, киста на вертебрална става - все причини за тази унифицирана болка в кръста, задебелен жълт лигамент.
- Какво е лечението?
- Както няма неспецифична болка, така няма и неспецифично лечение - то винаги е индивидуално, съобразено с основната диагноза и придружаващите заболявания на болния, но подчиняващо се на общи  принципи, приети в целия свят. Например в случаи на остро възникнала болка в поясния отдел на гръбначния стълб има необходимост от пълен покой - легнало положение на гръб, ниска възглавница, сгънати крака в коленете или странично положение със свити колене. На помощ идва и приложението на мощно противовъзпалително и обезболяващо лечение. Никакви мачкания и усуквания! Успехът на т.н. „правачи“ на болни със скован кръст са единствено при наместване на сублуксуция на малки стави. В останалите случаи опасността от парализи след мануални процедури е голяма.
Доказано неефективно и отхвърлено от Българската асоциация по неврохирургия е лечението с озон на дискови хернии и стеснение на гръбначния канал. При неповлияване в рамките на две седмици или поява на слабост в крака трябва да се обсъди евентуално оперативно лечение според диагнозата.
- Как се процедира в другите европейски страни?
- Нещата там са много по-различни и се предпочита действието пред инвалидизацията. Пациентите, заинтересовани да работят пълноценно, работодателите, застрахователни компании, здравни каси ще налагат все по-кратка временна нетрудоспособност, както това е на Запад.
Над 90% от причината за болка в кръста е механична компресия на нервни коренчета. В тези случаи няма да има колебание за предложение на оперативно лечение - ефикасно при много от изброените по-горе заболявания. Разбира се, усъвършенстването на техниката на операция е абсолютно задължително условие. В същото време това не означава по-скъпи и сложни интервенции. Категорично се обявяваме против приложението на метални стабилизации при операции за поясно дискова херния, както и в голяма част от операциите за поясно стеснение на гръбначния стълб. След навременно оперативно лечение пациентът е на работа практически здрав на шестата седмица от операцията. Рецидиви се получават само в 2% от случаите. Неоперирани болни имат средно 8 месеца временна нетрудоспособност годишно, без гаранции че това няма да се повтори и през следващите години. След това всички законно ще изискват подобаващо качество на живот - да пътуват, да спортуват, а не да бъдат вечни инвалиди. Доказано е, че единствено ефикасно лечение с траен положителен ефект е оперативното.