Френски галерист се опитва да върне артистичната слава на „Монпарнас“, предаде АФП.
Преди 100 години кварталът „Монпарнас“ в Париж е място, което привлича артистите. Краят на 1922 г. е апогеят на това, което много хора наричат „Школата на Париж“. Сред легендите на „Монпарнас“ е художникът Леонар Фуджита. 
Неговата картина „Голо тяло в Жуи“ („Nu couchе а la toile de Jouy“) показва модела Кики в поза, напомняща скандалната „Олимпия“ на Едуар Мане. Тази творба на Фуджита е сред многото, включени в книгата „Монпарнас: когато Париж осветяваше света“ („Montparnasse: quand Paris еclairait le monde“), която беше публикувана в началото на ноември от издателство „Албен Мишел“. Авторът Матийо Льо Бал е основател на галерията за модерно и съвременно изкуство „Les Montparnos“. 
„Когато отворих галерията си през 2008-2009 година, в квартала не беше останало нищо. Културна пустиня“, каза пред АФП Льо Бал.
От края на XX век „Монпарнас“ се превръща във финансов и търговски център с кина и ресторанти. Нищо не напомня за бохемата, която привлича японеца Фуджита и други големи имена от цял свят – Пабло Пикасо, Амедео Модиляни, Марк Шагал, Алберто Джакомети. 
„Туристите все още търсят следи от миналото. Те са скрити в ателиетата. Останали са ресторанти като „Ротонда“ и „Купол“, но клиентелата е друга“, казва Льо Бал. Галеристът се опитва да върне спомена за забравени художници като бретонеца Морис Льо Скуезек. „Това, което е важно за мен, е да намеря творби на художници, които са малко познати. За съжаление, когато говорим за тях, те попадат в сянката на известните. Артистичният квартал „Монпарнас“ всъщност е същество с много глави“, казва Льо Бал.
„Монпарнас“ дължи името си на изкуствен хълм, където студентите са декламирали поезия. През XIX век той се превръща в квартала на академичните художници, а от 60-те години на XIX век – в квартала на импресионистите. 
През 1912 година Пикасо напуска „ Монмартър“ и се установява в „Монпарнас“. 
Икономическата криза през 30-те години и германското нахлуване през 40-те слагат край на чуждестранната общност от артисти. След Втората световна война подобен артистичен център се оформя в Ню Йорк.