България ще получи до края на годината първия транш от Плана за възстановяване и устойчивост в размер на 2,7 млрд. лева, каза Атанас Пеканов
Те идват след като България изпълни двадесет и две условия, които бяха нужни, за да се получат тези средства. Те ще финансират проекти, някои от които вече започнаха, например, проекти в Министерството на иновациите и растежа за дигитализация и модернизация на малки и средни предприятия, посочи Пеканов.
Вицепремиерът добави, че второто плащане ще бъде най-трудният и ключов етап от Плана за възстановяване, тъй като той включва най-много мерки – 66, от които 22 изискват законодателни промени. Атанас Пеканов каза, че през следващата година се очакват 1,4 млрд. лева. По думите му най-много законодателни промени са свързани с върховенството на закона. Тези закони, благодарение на министър Крум Зарков, вече са в парламента. Народното събрание трябва да започне възможно най-бързо да ги разглежда, коментира Пеканов.
Планът за възстановяване и устойчивост беше договорен и финализиран от редовния кабинет на Кирил Петков, припомни вицепремиерът. Там е зададено, че до 2026 г. България трябва да намали с 40% вредните емисии от сектор енергетика. Не е записано как това трябва да се случи – дали чрез затваряне за постоянно на дадена мощност, или чрез сезонна работа на въглищните ни мощности, заяви Атанас Пеканов. Според него в настоящата ситуация, при която цените на електроенергията са високи, няма финансов смисъл въглищните централи да се закриват.
По отношение на присъединяването на България към еврозоната вицепремиерът заяви, че целевата дата остава 1 януари 2024 година. Сега не е правилният момент отново да спрем на финалната права, според Пеканов. По думите му присъединяването към еврозоната е политическо решение, което служебният кабинет не може да вземе. Затова беше важно решението на Народното събрание от 26 октомври, добави той.