Най-новата творба на диригента Емил Табаков - Концерт за цигулка и оркестър, ще прозвучи за първи път във Варна, съобщават от Театрално-музикалния продуцентски център. Тя ще бъде изпълнена на 25 ноември в 19:00 ч. във Фестивалния и конгресен център от оркестъра на Държавна опера - Варна с диригент Емил Табаков и солист Светлин Русев.
Световната премиера на произведението бе в Русе през 2021 г., след което то бе представено и в столицата в началото на тази година, припомнят от музикалния център. Концертът във Варна е част от събитията по повод 75-годишния юбилей на Емил Табаков. През октомври той бе и в Добрич като гост-диригент на местния камерен оркестър. 
Kонцертът за цигулка и оркестър е създаден от маестрото специално за Светлин Русев и за Фестивалния оркестър на „Мартенски музикални дни“ през 2019 г. Цигуларят свири на Страдивариус „Camposelice“ от 1710 г., предоставена от „Nippon“. От 2016 г. е концертмайстор на Оркестъра на Романска Швейцария, след като преди това води Филхармоничния оркестър на Френското национално радио и Филхармонията на Сеул. Русев е професор по цигулка във Висшата национална консерватория за музика и танц в Париж.
Според композитора концертът, който ще чуят варненци, е много виртуозен за цигулката, но както и в другите си творби, той се е старал да има равностойна игра между солиста и оркестъра. „За мен оркестърът е много важен инструмент и винаги е равностоен партньор, а не просто акомпаниращ солиста“, казва авторът. 
Творчеството на Емил Табаков обхваща десет симфонии, концерти, Реквием по латински текст, камерни и солови произведения. Повечето от тях са написани по поръчка на международни фестивали и известни изпълнители. Сред музикантите, които са изпълнявали негови произведения са Патрик Галоа, Филип Бернолд, Жан Филип Колар, Тим Хю, Юри Башмет, Минчо Минчев.
В симфоничния концерт във Варна ще прозвучи и Седмата симфония на Лудвиг ван Бетовен, писана в подкрепа на австрийските и баварски войници, ранени в битката срещу Наполеон при Ханау. Тя се определя като „най-мелодичната и най-оптимистична” творба на композитора, а Вагнер я нарича „апотеоз на танца“ заради ритмите, които звучат в нея, посочват от Театрално-музикалния продуцентски център.