Темата за спасението на българските евреи е сред акцентите в семинара „Посланици на инициативата“. Събитието се провежда в Боровец и е част от инициативата „Стратегическо сътрудничество между България и Норвегия в подкрепа на международните ангажименти на България за борба с антисемитизма и опазването на еврейското наследство“.
Разказът за оцеляването на българските евреи трябва да бъде съчетан с този за българската отговорност за депортацията на евреи от Северна Гърция, Вардарска Македония и Ниш и Пирот, каза по време на семинара историкът доц. Стефан Дечев. Той участва в панел, озаглавен „Какво се промени през годините“. Дискусията бе фокусирана върху историческите данни, свързани с антисемитизма в България през 1940-те години и спасението на българските евреи.
Доц. Дечев коментира, че е необходима и смяна на декларацията, приета от Народното събрание през 2013 г. по повод 70-ата годишнина от спасяването на българските евреи и почитане паметта на жертвите на Холокоста. „Ние не намерихме сили дори за това, което Франция на Ширак направи през 1995 г. с официалното извинение“, допълни журналистът Георги Ангелов, водещ на предаването „История.бг“ по Българската национална телевизия (БНТ). 
Въпреки това, Дечев коментира, че не бива да се отричат усилията на конкретни хора, които са довели до това, че около 50 000 български евреи не потеглят към лагерите на смъртта.
Двамата припомниха исторически факти, свързани с приемането на Закона за защита на нацията и влизането му в сила през 1941 г. „Другите подобни закони в други съюзници на Третия райх се приемат с декрет. България е единствената страна, в която се прави широк дебат, има дискусия“, коментира Ангелов. 
Журналистът добави, че в страната се наблюдава наличие на „латентен расизъм“, който се изразява в битови реакции. „Например, думата „чифут“ в момента, предполагам за всеки културен човек, е неприемлива и няма защо да обяснявам защо е неприемлива. Но думата „чифут“ битува. Тя не само е част от речта ни, но тя е част от подвикванията, от обидите ни“, каза той.
В рамките на семинара бе представен и проект за Национален план за действие за борба с антисемитизма и опазване на еврейското културно наследство. „Структурата вече е определена и сега предстои конкретното ѝ вече напълване с различни елементи и инициативи, които, когато станат готови, ще бъдат обсъдени с най-различни представители с обществото, с организациите, които имат отношение, с наши международни партньори, с норвежките ни партньори“, коментира пред БТА Мартин Колев от дирекция „Права на човека“ на Министерство на външните работи. По думите му за окончателния вариант на документа ще бъде почерпен опитът на академичната общност, неправителствени организации. Събитие, свързано с това широко обсъждане, се планира да се състои в началото на 2023 г., допълни Колев.
Сред дейностите, включени в проекта на националния план, са разширяване на приемането и използването на работното определение на Международния алианс за възпоменание на Холокоста (МАВХ), определяне на точки за контакт по въпросите на борбата с антисемитизма в компетентните ведомства, преглед на възможностите за усъвършенстване на наказателното законодателство, включително чрез провеждане на консултации и др. Предлага се още да бъдат възстановени обекти на историческото и културно наследство на българските евреи, преглед на учебните програми и съставяне на онлайн речник на основните антисемитски термини.
Днес семинарът „Посланици на инициативата“ продължава с дискусии по темите за еврейското наследство, езика на омразата и насилието в спортните агитки.