Потомка на бежанци от Източна и Одринска Тракия разказва в книга как се съхраняват земляческите им общности
Изданието е на тема бежанците от Източна и Одринска Тракия, потомка на които е и авторката. Нейните предци преживяват съдбата на стотици хиляди наши сънародници, прогонени на няколко вълни от родните си селища. Те намират убежище предимно в южните и източните райони на старото отечество България. Доц. д-р Геновева Михова написва книгата, водена именно от идеята да установи по какъв начин земляческите общности на тези хора „се съхраняват и продължават да функционират и в селищата, в които те се заселват в България“, както и да проучи къде и как точно се заселват фамилиите от с. Девлетли-агач, Лозенградско – мястото, откъдето тръгват нейните прадеди.
Доц. Михова е професионален историк със специални интереси в областта на демографията и социологията. В изследването си тя се опира на два типа източници - писмените исторически извори и научната историографска литература за областта Тракия, и събираните лично от нея множество фамилни разкази, съставляващи колективната памет на поколения наследници на тракийските българи. При издирването на автентични свидетелства, на документи и фотографии, на спомени, родови предания авторката предприема вълнуващи срещи и много нови контакти с представители най-вече на своето родно село Белоградец, но и на други селища във Варненско, в които са се установили преселници от Одринско. В хода на проучвателската работа доц. Михова провежда и по-далечни пътувания, а именно до територията на Република Турция, където понастоящем се намира селото-майка Девлетли-агач. Тя установява и връзки с хора от съвременна Украйна, където пък след масовите преселвания от 1828-1829 г. по време на поредната руско-турска война над 100 фамилии образуват ново дъщерно селище в областта Бесарабия, запазвайки старото селищно название, разказват от БАН.
На срещата-разговор с авторката по време на премиерата са присъствали нейни съратници, колеги и приятели от още два института на Академията – Института за изследване на човека и населението и Института за исторически изследвания, както и от Културно-просветно дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“.
В изказванията на гл. ас. д-р Ваня Стоянова, на доц. д-р Стоян Райчевски, на гл. ас. д-р Владимир Калоянов, на проф. Пенка Найденова и на гл. ас. д-р Галин Георгиев е дадена висока оценка за взискателната родолюбива научна дейност на Геновева Михова, за нейната преданост към темата за тракийските бежанци и тяхната съдба в България, както и за вдъхновяващата енергия и усилията на авторката като ръководител на филиала на Тракийския научен институт във Варна.