Темата за Балканите в българската външна политика и степента ѝ на застъпеност в медиите беше обсъдена днес на дискусия „Балканите в българската външна политика: приоритет или "паралелна реалност“ в Дома на Европа, организирана от Фондация "Фридрих Еберт". 
По време на събитието беше представен и едноименен сборник, който систематизира широк набор от данни и представя основни постановки относно външната политика на страната ни по отношение на Югоизточна Европа. Сборникът обхваща развитието и събитията на Балканите след Студената война, включва мониторинг на отразяването на темата „Балкани“ в българските медии, извършен в периода март- май 2022 г., както и авторски разработки по актуални теми. 
Сред основните теми на дискусията беше как изглежда балканската външна политика в българските документи и как страната ни целеполага. 
България за съжаление не разполага с национална доктрина, каза експертът по европейски въпроси д-р Невена Алексиева и отбеляза, че някои страни в нашия регион имат подобни документи. Ние не успяваме да създадем такъв документ, в който да разположим нашите цели и приоритети, изтъкна тя. 
Алексиева отбеляза, че последното редовно правителство е било заложило идея за създаването на такава доктрина и добави, че няма информация нещо да се е случило в тази посока. Когато нямаме такъв тип доктрина, стратегическият документ, на който стъпваме е актуализираната Стратегия за национална сигурност от 2018 г. Нейният първичен вариант е от 2011 г., коментира тя.
Алексиева отбеляза, че ключовото там е как България оценява процесите в региона и добави: Едва в Стратегията от 2018 г. ние подчертаваме ролята на Западните Балкани за европейската и българската сигурност. Това, което сме записали, е да бъде активизирано взаимодействието между Европейския съюз и НАТО, така че да бъдат стимулирани по-сериозни демократични промени в региона. 
По време на дискусията беше отбелязана и ролята на темата „Балкани“ във висшите учебни заведения. Експертът по европейски въпроси Галин Дурев обобщи, че тя се изучава най-вече в програмите на Югозападния университет (ЮЗУ) в Благоевград, както и в Нов български университет. По думите му само 55 курса са свързани с Балканския полуостров или по-специално с Югоизточна Европа. А от 36 магистърски програми като европеистика и политология, само в 9 може да бъде открит само един такъв курс, обясни още той. 
От всички тези програми бяха извадени 45 уникални курса, свързани с Балканския полуостров, като 18 от тях в бакалавърски програми, 27 в магистърски. От 27-те курса в 14 % са в ЮЗУ. 
Относно медийният мониторинг по време на дискусията беше обяснено, че той се базира на анализ на десет медии, като за референтна медия е била използвана Българската телеграфна агенция. Експертите обясниха, че там балканската тематика е в порядъка около 2500 споменавания в отделни статии, дописки и анализи, а средно за отделните медии между 180 и 200 статии.